Джек потрепера.
Рандолф Скот се усмихна, сякаш бе видял потреперването… или го бе доловил. После се смеси с тълпата под гъстия цигарен дим.
След миг тънките, силни пръсти на Смоуки захапаха рамото на Джек, потърсиха най-болезненото място и както винаги го намериха. Обиграни, напипващи нервите пръсти!
— Джек, просто трябва да мърдаш по-бързо — каза Смоуки. Гласът му звучеше почти съчувствено, но пръстите му се впиваха, търсеха и причиняваха болка. Дъхът му миришеше на розовите ментови бонбончета, които смучеше почти непрекъснато. Поръчаните му по пощата изкуствени зъби потракваха. От време на време, когато челюстите се изплъзваха и той с всмукване ги наместваше, се чуваше гнусно измляскване. — Трябва да се движиш по-бързичко, защото в противен случай ще бъда принуден да драсна клечката под задника ти. Разбираш ли какво искам да кажа?
— Ддда — отвърна Джек и се опита да не изстене.
— Добре. Всичко е наред значи. — За частичка от секундата пръстите му се забиха още по-навътре и поздравиха с ожесточен ентусиазъм гнездото нерви под върховете си. Джек наистина изстена. Това бе достатъчно за Смоуки и той го пусна.
— Помогни ми да качим бурето, Джек, и го направи бързо. Петък вечер е, хората трябва да пият.
— Събота сутрин е — глуповато се изпусна Джек.
— Тогава също. Хайде!
Джек някак си успя да помогне на Смоуки да качат бурето върху малката поставка под бара. Тънките като въжета мускули на Смоуки се издуха и размърдаха под ръкавите на ризата му. Напук на земното притегляне шапката от вестник върху тясната му като на невестулка глава не помръдна, предното й връхче почти докосваше лявата му вежда. Джек със затаен дъх гледаше как Смоуки отвива червената пластмасова капачка на бурето, което издишаше малко по-поривисто, отколкото трябваше… но не се разпени. Джек безмълвно си отдъхна.
Смоуки му търкулна празното.
— Закарай го в склада и после оправи тоалетната. Спомни си какво ти казах днес следобед.
Джек чудесно си спомняше. В три следобед зави някаква сирена също като при въздушна тревога, стресна го и почти му изкара акъла. Лори, задавена от смях, каза:
— Спокойно, Джек. Смоуки… виж го… само дет не се подмокри.
Смоуки я погледна с присвити, сериозни очи, дръпна Джек встрани и му обясни, че сирената е знак, че започва изплащането на седмичните надници в Тъкачната фабрика в Оутли. Каза му, че почти същата сирена гърми и в предприятието за каучукови изделия в Кучиград, което произвежда гумени плажни играчки, надуваеми кукли и презервативи, и добави:
— Скоро кръчмата ще започне да се пълни и ти, аз, Лори и Глория трябва да бъдем бързи като светкавици, понеже изпищи ли петъчният орел, ние трябва да си наваксаме за неспечеленото всяка неделя, понеделник, вторник, сряда и четвъртък. Извикам ли ти да ми докараш буре, искам да го видя да се приближава, преди още да е заглъхнал викът ми. Освен това всеки половин час ще минаваш с четката мъжките тоалетни. В петък вечер човек се облекчава на всеки петнадесет минути.
— Аз ще имам грижа за женските — каза Лори и се приближи. Косата й беше рядка, руса и чуплива, а кожата й — бяла като на вампир от книжка с комикси. Тя или беше настинала, или бе пристрастена към кокаина, понеже непрекъснато подсмърчаше. Джек предполагаше, че е настинка. Съмняваше се, че някой в Оутли би могъл да си позволи да смърка кокаин.
— Ама жените не са толкова лоши, колкото мъжете. Може би почти, но все пак не съвсем.
— Затваряй си устата, Лори.
— Ти си я затваряй — изрепчи се тя и ръката на Смоуки се стрелна като светкавица. Чу се изплющяване и върху бледата буза на Лори грейна червеният отпечатък от дланта на Смоуки. Тя се разхленчи… но Джек със смайване забеляза в очите й почти щастливо изражение. Погледът й бе на жена, която е убедена, че подобно отношение е признак на грижовност.
— Действувай енергично и няма да имаме проблеми — повтори Смоуки. — Запомни, че трябва да си бърз, когато ти извикам да ми докараш ново буре. И помни да минаваш с четката мъжките тоалетни всеки половин час и да изчистваш мръсотиите.
И тогава Джек отново бе казал на Смоуки, че иска да напусне и той отново бе повторил лъжливото си обещание за неделя следобед… но каква файда имаше да мисли за това сега?