Баща му знаеше за страната на сънищата наяве. Джек никога не бе я споменавал пред него или пред майка си, но баща му знаеше за нея. Знаеше, понеже трябваше, просто затова. И другото, което Джек не можеше да изрази, но долавяше чрез чувствата си, беше, че баща му помагаше за опазването на сънищата наяве.
А поради някаква причина, също толкова трудна за превод от езика на чувствата на езика на думите, връзката на Морган Слоут със сънищата наяве притесняваше момчето.
— Хей! — каза чичо Морган. — Той наистина би ги побъркал, нали? Те като нищо биха го провъзгласили за Херцог на Земите на напористия вятър или нещо такова.
— Едва ли — отвърна Фил Сойер. — Не и ако го харесват колкото нас.
„Но чичо Морган не го харесва, татко — внезапно си помисли Джек с ясното чувство, че това е важно. — Той изобщо не го харесва, никак даже. Той смята, че тази музика е твърде силна, мисли, че тя му взема нещо…“
— Е, ти знаеш много повече за тях, отколкото аз — каза чичо Морган с глас, който звучеше спокойно и отпуснато.
— Просто съм бил там по-често. Но ти не сбърка, че се присъедини.
Джеки долови усмивката в гласа на баща си.
— Наистина научих доста неща, Фил. Но ти знаеш колко съм ти благодарен, че ми показа всичко. — Последните две срички на „благодарен“ бяха пълни с цигарен дим и звук на строшено стъкло.
Но малките, дребни предупреждения не можеха да сторят друго освен да понащърбят екзалтираното, почти блажено задоволство на Джек, че те говорят за сънищата наяве. Беше чудесно, че това е възможно. Той не разбираше смисъла на думите им, те използуваха изразите и речника на възрастните, но шестгодишният Джек отново изпитваше чудото и радостта от сънищата наяве и беше достатъчно голям, за да разбере насоката на разговора им. Сънищата наяве съществуваха и Джек някак си ги съпреживяваше с баща си. Това беше половината от радостта му.
2.
— Сега ме остави само да изложа някои от мислите си направо — каза чичо Морган и Джек си представи думата „направо“ като две линии, увили се една около друга като змии. — Те имат магия, както ние имаме лекарства, нали така? Говорим за една земеделска монархия, която използува Магия вместо наука.
— Да — отвърна Фил Сойер.
— И както може да се предположи, те живеят така векове наред. Животът им никога не се е променял особено.
— Точно така. С изключение на политическите размествания.
И тогава гласът на чичо Морган се стегна и възбудата, която се опита да прикрие, сякаш заплющя с малки камшичета и подгони съгласните му.
— Забрави политическите истории. Да предположим, че се интересуваме от промените заради себе си. Ще кажеш, и аз ще се съглася с теб, Фил, че и досега сме я карали добре благодарение на Териториите и че трябва да бъдем внимателни с промените, които въвеждаме там. Така е. И аз приемам нещата по същия начин.
Джек усети мълчанието на баща си.
— Добре — продължи Морган. — Да допуснем, че в една ситуация, в основата си благоприятна за самите нас, ние успеем да споделим изгодата с всички, които са на наша страна. Без да се отказваме от нея, но пък и да не ламтим за цялата печалба. Длъжници сме на тези хора, Фил. Погледни какво направиха за нас. Мисля, че бихме могли да се поставим в истинска синергична ситуация там отвъд. Нашата енергия може да подхрани тяхната и да се стигне до неща, за които не сме и помисляли, Фил. И в края на краищата ще изглеждаме щедри, каквито и сме, без това да ни коства нещо. — Той сигурно седеше смръщен и притискаше една в друга дланите си. — Разбира се, аз не съм наясно с детайлите при една подобна ситуация, ти знаеш това, но мисля, че самата синергия си струва опита, да ти кажа право. Но Фил, можеш ли да си представиш до каква шибана проклетия ще се стигне, ако им дадем електричество? Ако пъхнем модерни оръжия в ръцете на юнаците отвъд? Имаш ли някаква представа? Все си мисля, че ще бъде нещо грандиозно. Грандиозно!!! — Плесване с ръце. Влажен, разкашкан звук. — Далеч съм от мисълта да те пришпорвам неподготвен или нещо такова, но смятам, че може би е дошло време да мислим в тази посока, да помислим за интереса на Териториите и за задълбочаване на нашето обвързване.
Баща му продължаваше да мълчи. Чичо Морган отново плесна с ръце. Най-сетне Фил Сойер неохотно каза:
— Искаш да помислим за задълбочаване на обвързването си.
— Смятам, че това е пътят ни. Мога да ти цитирам и Библията, Фил, но сигурно не е необходимо. Вероятно си спомняш не по-зле от мен как вървяха нещата ни, преди да започнем да ходим там заедно. Виж какво, може би щяхме да се справим и сами, и може би ще можем, но що се отнася до мен, аз съм благодарен, че вече не представям няколко изтощени стриптизьорки и капнали от старост комици.