— Чакай — каза баща му.
— Самолети — натърти чичо Морган. — Мисли за самолети!
— Чакай, Морган, хрумнаха ми доста идеи, за които очевидно и хабер си нямаш.
— Винаги съм готов за нови идеи — отвърна чичо Морган и гласът му отново бе изпълнен с дим.
— Добре. Мисля, че трябва да внимаваме с това, което правим там отвъд, съдружнико. Имам предвид всичко съществено — всички истински промени, предизвикани от нас, могат просто да се обърнат и да захапят задниците ни тук. Всичко си има последствия и някои от последствията могат да се окажат от неудобната за нас страна.
— Примерно? — попита чичо Морган.
— Примерно войната.
— Това са глупости, Фил. Досега не сме забелязали нищо… освен ако нямаш предвид Бледсоу…
— Наистина имам предвид Бледсоу. Това случайно съвпадение ли беше?
„Бледсоу ли?“ — учуди се Джек. Смътно си спомняше, че бе чувал това име и преди.
— Случаят с Бледсоу бе твърде, твърде далеч от война, ако искаме да бъдем точни, още повече, че не допускам да има каквато и да било връзка.
— Добре. А спомняш ли си да си чувал как много, много отдавна някакъв Странник убил стария крал там отвъд? Чувал ли си някога за това?
— Дааа, мисля, че да — каза чичо Морган и Джек отново долови неискреността в гласа му.
Столът на баща му изскърца — той сигурно бе свалил крака от бюрото и се бе навел напред.
— Убийството предизвикало малка война там отвъд. Последователите на стария крал трябвало да потушат междуособицата, предизвикана от няколко недоволни благородници, които в убийството видели своя шанс да докопат властта и да се облагодетелствуват — да заграбят земи, да конфискуват имоти, да хвърлят враговете си в затвора и да станат богати.
— Давай направо де — прекъсна го Морган. — Тези неща съм ги чувал и аз. Те искали да въведат и някакъв политически ред в една дяволски неефективна система — понякога човек трябва да бъде смел, за да започне. Мога да разбера това.
— И не е наша работа да преценяваме тяхната политика, съгласен съм. Но сега стигаме до същността на въпроса. Малката война продължила там отвъд около три седмици и загинали стотина души, а може би и по-малко. Казвал ли ти е някой някога кога е започнала войната? През коя година? На коя дата?
— Не — намръщен промърмори чичо Морган.
— На първи септември 1939 година. Тук на тази дата Германия нападна Полша. — Баща му спря да говори и Джек, който прегръщаше черната си играчка-такси зад канапето, мълчаливо, но широко се прозя.
— Бабини деветини — най-сетне каза чичо Морган. — Тяхната война предизвикала нашата! Наистина ли вярваш в това?
— Наистина го вярвам! Вярвам, че триседмична разправия там отвъд по някакъв начин запалва тук една шестгодишна война, в която загиват милиони хора. Да!
— Е… — възкликна чичо Морган и Джек си представи как ще започне да пухти и да увърта.
— И нещо друго. Там отвъд говорих с много хора за това и останах с впечатлението, че странникът, убил стария крал, е бил истински Странник, ако разбираш какво искам да кажа. Онези, които са го виждали, имат чувството, че не се е чувствувал удобно в дрехите на Териториите. Държал се е така, сякаш не е запознат с местните обичаи, не се е оправял с парите например.
— Амиии!
— Да. И ако не са го били разкъсали на парчета веднага, след като е забил ножа си в краля, вероятно щяхме да сме сигурни в това, но аз и така съм убеден, че той е бил…
— Като нас…
— Като нас. Точно така. Посетител. Морган, не смятам, че можем да се месим твърде много там отвъд. Ние просто не знаем какъв ще бъде ефектът. И да ти кажа право, мисля, че нещата, които стават в Териториите, непрекъснато оказват въздействие върху нас. И искаш ли да ти обадя още едно смахнато нещо?
— А защо не? — отвърна Слоут.
— Това отвъд не е единственият друг свят!
3.
— Глупости! — възкликна Морган.
— Сигурен съм. Веднъж или два пъти, когато бях там, имах чувството, че съм близо до нещо друго — до Териториите на Териториите.
„Да — помисли си Джек, — точно така. Вярно е, трябва да е вярно. Сънища наяве в сънищата наяве. Едно още по-хубаво място! И то също има сънища наяве в сънищата наяве в сънищата наяве и то също си има един още по-хубав свят…“ Момчето изведнъж усети, че много му се спи.
„Сънища наяве в сънищата наяве в…“
И после почти веднага заспа с малкото такси в скута си, а тялото му, натежало от съня, приковал го към дървения под, същевременно изпитваше някаква блажена лекота.