Джери Бледсоу. „Кой предизвиква ужасните промени, татко?“ Джек принуди краката си да се движат още половин час, след като последната от малките къщички със сламените покриви остана зад гърба му. Небето над него бе покрито с непознати звезди в непознати съзвездия — съобщения на език, които той не можеше да прочете.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Джек отива на пазар
1.
Джек прекара нощта в една благоуханна копа сено. Първо си проправи път навътре, а после се намести така, че свежият въздух да достига до лицето му през прокопаното тунелче. Ослуша се неспокойно за уплашено цвърчене — бе чул или чел някъде, че полските мишки били големи почитатели на копите сено. Ако ги бе имало и в неговата, то очевидно великата огромна мишка на име Джек Сойер ги бе уплашила до смърт и те не издаваха и звук. Започна да се отпуска малко по малко, лявата му ръка докосваше бутилката на Спийди — бе я запушил с малко мъх от едно поточе, където спря да пие вода. Предполагаше, че е напълно възможно част от мъха да падне в бутилката, ако вече не го е и сторил. Колко жалко! Язък за пикантния аромат и изтънчения букет!
Докато си лежеше в сеното на топло с натежали за сън клепки, изпитваше огромно облекчение… сякаш бе носил завързани на гърба си дузина десеткилограмови тежести, а някоя милостива душа просто бе развързала връзките и им бе разрешила да паднат на земята. Той отново беше в Териториите — мястото, което очарователни създания като Морган дьо Орис, Озмънд Волския камшик и животното-човек Елрой Изумителния наричаха дом, Териториите, където всичко беше възможно.
Но Териториите можеха да бъдат и добри. Той си спомняше това от най-ранното си детство, когато всички живееха в Калифорния и никой не живееше на друго място. Териториите можеха да бъдат добри и той сякаш долавяше добротата около себе си — спокойна и неоспоримо сладка като уханието на сеното, чиста като самия въздух.
Дали мухата или божата кравица изпитват облекчение, когато неочакван полъх на вятъра случайно наклони насекомоядното растение точно толкова, колкото да разреши на давещия се вътре пленник да излети? Джек не знаеше… но знаеше, че е далеч от Оутли, далеч от Клубовете на безоблачното време и старците, които плачат над откраднатите си колички от супермаркет, далеч от миризмата на бира и от миризмата на урина… и най-важното от всичко — далеч от Смоуки Ъпдайк и неговата кръчма.
Помисли си, че в края на краищата известно време би могъл да пътува и през Териториите.
И докато си го мислеше, заспа.
2.
На следващата сутрин тръгна по Западния път, вървеше и се радваше на слънцето и добрата, земна миризма на нивя, почти узрели за жътвата в края на лятото. Бе изминал два или три километра, когато го настигна някаква каруца. Мустакатият фермер, облечен с нещо като тога и груби панталони под нея, спря и извика:
— Момче, към пазара ли си?
Джек го зяпна паникьосан, осъзнал, че мъжът изобщо не говори на английски.
До мустакатия фермер седеше жена с широка рокля и държеше в скута си около тригодишно момченце. Тя се усмихна добросърдечно на Джек и изви очи към съпруга си.
— Той е гламав, Хенри.
„Те не говорят английски… но каквото и да говорят, аз го разбирам. Всъщност аз дори мисля на техния език… нещо повече, виждам в него или с него, или каквото там имам предвид.“
Джек осъзна, че е било така и предишния път, когато беше в Териториите, само че тогава е бил твърде объркан, за да го разбере. Нещата се бяха случили твърде бързо и всичко му се бе струвало странно.
Фермерът се наведе към него. Усмихна се. От устата му надникнаха наистина ужасни зъби.