Те наистина не оспориха. Той им каза, че баща му умрял миналата година и че майка му е съвсем болна (поколеба се дали да добави, че бирниците на кралицата са дошли посред нощ и са отвели магарето им, ухили се и реши, че може би е по-разумно да изпусне тази част). Майка му му дала колкото пари могла (думата, която се появи на странния език на Териториите не беше точно пари, а нещо като броеници) и го изпратила в село Калифорния да постои при леля си Хелън.
— Времената са трудни — каза госпожа Хенри и притисна вече преобутия Джейсън към себе си.
— Вси ръце е близо до летния дворец, нали, момче? — Хенри проговори за пръв път, откакто покани Джек да се качи при тях.
— Да — отвърна Джек. — Наистина е много близко. Мисля…
— Не каза от какво е умрял баща ти.
Фермерът бе обърнал главата си и го гледаше с присвити, подозрителни очи. Предишната любезност бе изчезнала от тях, издухана като пламъче на свещ от силен вятър. Да, във въпросите наистина бе имало капани.
— Той болен ли беше? — попита господин Хенри. — Много болести върлуват напоследък — шарка, чума. Тежки времена…
За секунда Джек се изкуши да каже: „Не, той не беше болен, господин Хенри. Той, моят татко, просто се натовари с много волтове. Разбирате ли, излезе една събота да свърши някаква работа и остави вкъщи госпожа Джери и всички малки Джерита, включително мен. Това се случи, когато всички живеехме в една дупка в перваза и никой не живееше на друго място, разбирате ли. И знаете ли какво? Пъхнал той отвертката си във връзка жици и госпожа Фийни, тя работи в къщата на Ричард Слоут, та тя чула как чичо Морган говорел по телефона и казал, че електричеството изскочило, ама цялото електричество, разбирате ли, и го опекло така лошо, че очилата му се стопили, стопили се и потекли и залепнали върху носа му, само че вие не знаете какво са очилата, понеже ги нямате тук. Тук нямате очила… нямате електричество… нямате среднощни програми… нямате самолети. Не завършвайте като господин Джери, господин Хенри. Не…“
— Няма значение дали е бил болен — отсече мустакатият фермер. — Той месеше ли се в политиката?
Джек го погледна. Усещаше, че устата му мърда, но навън не излизаше и звук. Не знаеше какво да отвърне. Тук имаше твърде много капани.
Хенри кимна, сякаш беше получил отговор.
— Скачай долу, момче. Пазарът е точно след следващото възвишение. Смятам, че можеш да стигнеш и сам, нали?
— Да — каза Джек. — Смятам, че мога.
Госпожа Хенри изглеждаше смутена… но държеше Джейсън далеч от Джек, сякаш той би могъл да прихване от него някоя заразна болест.
Фермерът все още гледаше назад през рамо, но се усмихна малко по-спокойно.
— Съжалявам. Изглеждаш ми доста мил момък, но ние тук сме прости хорица, а онуй, което става на брега на океана, е нещо, дето ще го натъкмят знатните лордове. Кралицата или ще умре, или няма… разбира се, някой ден и тя ще трябва да умре. Бог рано или късно прибира вересиите си. А това, което се случва на малките люде, когато се бъркат в делата на великите, е, че ги спохождат беди.
— Баща ми…
— Не искам да знам за баща ти! — остро го прекъсна Хенри. Жена му се извърна на другата страна, без да изпуска Джейсън от прегръдките си. — Дали е бил добър, или лош човек, не знам и не искам да знам. Всичко, което знам, е, че е мъртъв човек. Не мисля, че лъжеш за това. Но знам, че синът му е спал на открито и ми се струва, че се укрива от правосъдието. Знам също, че синът едва ли ще си каже, ако това е така. Затова скачай долу! Имам свой собствен син, както виждаш.