Много ясно усещах Лойош, стиснал здраво дясното ми рамо с ноктите си, по-скоро като натиск, отколкото като тежест. Все едно, че нито едно от събитията от последните няколко дни не му беше повлияло, макар да знаех, че не е така; но беше самата стена на спокойствието, леденият стълб, твърдта, която щеше да ме удържи здраво. Ако си мислите, че всичко това не е важно, значи сте по-тъпи и от мен.
Проточиха се мигове на съзерцание, след което направих следващата стъпка.
Стаята нямаше прозорец, но едната стена явно беше външна, защото много ясно чувах далечния грак на гарвани и от време на време случайния рев на излязъл на лов дзур. Зачудих се дали в планината няма и дракони, просто да им правят компания, разбира се. Защо ти е стая с външна стена, като няма прозорец? Знае ли човек? Аз лично обичам прозорците, но може би Сетра Лавоуд не си падаше по тях. Вярно е, че прозорците позволяват другите да те виждат отвън, както и ти да гледаш навън.
Примигваше свещ и танцуваха сенки.
— Добре — рекох. — Я да се върнем малко назад. Като толкова ви трябва тая тояга, защо двамата с лорд Мороулан просто не му се натресете в цитаделата и да си я вземете?
— Де да можехме — въздъхна Мороулан.
Сетра Лавоуд кимна.
— Човек не може току-така да се „натресе“ в цитаделата на един чародей от дома Атира. Може би, ако можех да напусна… но все едно.
— Окей, ясно — казах. — Но вижте: не знам какво вие знаете за мен или какво си мислите, че знаете за мен, но не съм крадец. Нищо не разбирам от влизане в разни места и отмъкване на разни неща. Първо на първо, не ми е ясно защо смятате, че мога да го направя…
— Доста работи знаем за теб — каза Чародейката.
Облизах устни.
— Добре, значи знаете, че не съм…
— Но почти — прекъсна ме Мороулан.
— Работата е — каза Сетра Лавоуд преди да съм успял да реагирам — в особения характер на алармената система на Лораан.
— Хмм. Разбрах. Я кажи за нея.
— Има магии из цялата цитадела, които ще уловят всяко човешко същество, озовало се там, така че всеки натрапник, колкото и да е добър, веднага ще бъде засечен. Нито аз, нито Мороулан притежаваме умения, с които да можем да изключим тези аларми.
Изсмях се късо.
— И смятате, че аз имам?
— Не слушаш внимателно — каза Мороулан. — Неговите магии засичат човешки същества — не източняци.
— Аха — рекох. След което попитах: — Сигурни ли сте?
— Да — каза Сетра. — И знаем също така, че дотолкова разчита на тези аларми, че не притежава почти нищо друго, което би могло да те засече.
— Знаеш ли как изглежда тая цитадела отвътре? — попитах.
— Не. Но съм сигурна, че имаш достатъчно ресурси.
— Хм. Може би.
Сетра продължи:
— Мороулан ще е готов да ти помогне, щом проникнеш.
Един гласец в главата ми изтъкна, че Сетра като че ли е убедена, че съм готов да се вържа на тая лудост и че може би ще се подразни, ако разбере, че изобщо не искам да ме забъркват. Но бях любопитен; очарован може би беше по-точната дума.
— Е? — попита Мороулан.
— Какво „е“?
— Ще го направиш ли?
Поклатих глава.
— Съжалявам. Не съм крадец. Както вече обясних, само ще издъня всичко.
— Можеш да се справиш — каза Мороулан.
— Да бе.
— Ти си източняк.
Замълчах и огледах тялото си, краката и ръцете.
— Не може да бъде. Наистина ли? Виж ти.
— Лицето, което живее в тази тояга, е наш приятел — каза Сетра Лавоуд.
— Чудесно. Но това не…
— Седем хиляди златни империала.
— Охо — отвърнах след малко. — Ваш добър приятел, казваш?
Усмивката й срещна моята.
— В аванс — казах й.
Дядо ми беше религиозен, въпреки че никога не го изтъкваше. Баща ми отхвърляше източняшките богове, както отхвърляше всичко източняшко. Така че, съвсем естествено, дълго бях разпитвал дядо за източните богове.
— Но Ноиш-па, някои драгари също почитат Вийра.
— Не я наричай така, Владимир. Тя се нарича „богинята-демон“.
— Че защо?
— Ако й изречеш името, може да се обиди.
— Ама тя не се сърди на драгарите.
— Ние не сме елфи. Те не почитат като нас. Много от тях я знаят, но мислят, че е просто една личност с умения и сила. Те не разбират понятието за богиня като нас.
— А ако те са прави, а ние грешим?
— Владимир, тук няма правилно и погрешно. Става дума за разликата между тези от нашата кръв и тези от кръвта на Приказната… е, тези от потеклото на боговете.
Замислих се над това, но не можах да го схвана, така че попитах:
— Тя как изглежда?
— Променя си настроенията, но откликва на вярност. Може да те защити, когато си в опасност.