— За да успеем, ни трябва жива душа, ако не живо тяло. Тялото би било по-добре, но Некромантката не може да ни снабди с… Все едно. — Гласът й заглъхна и по лицето й пробяга сянка на отчаяние.
— Ето че стигаме до същото — казах аз. — Първо казвате, че имате душата й, после казвате, че…
— Душата — каза Сетра Лавоуд — не е толкова просто и праволинейно нещо, колкото може би си мислиш.
— Страхотно. — Не съм сигурен, но мисля, че тук Чаз може би леко се подсмихна. — Добре, все едно, как се е озовала в тоягата?
— Сложно е. Все пак там я вкара Лораан. Намерил я е скоро след Междуцарствието. Сега…
— Как разбрахте как изглежда тоягата?
Тя ме изгледа с укор.
— Моля ти се, все пак мога да се справя с едно елементарно ясновидство.
— О. Е, извинявай, че съм жив, нали?
— Извинен си.
— Та какво е състоянието на душата й в момента?
Тя помълча дълго и накрая каза:
— Имал ли си някога повод да използваш моргантско оръжие?
Постарах се да запазя безизразна физиономия.
— Може би.
— Но са ти познати?
— Мда.
— Знаеш ли, че моргантските оръжия не могат да унищожат душата на някой, който вече е мъртъв?
— Хмм. Май не съм се замислял върху това. Никога не съм имал повод да ръгам моргантски оръжия в трупове. Но е логично, предполагам.
— Истина е. И все пак душата все още е там, иначе пресъживяването нямаше да е възможно.
— Добре. Това го приемам.
— И знаеш, че понякога телата на онези, които се радват на висока почит в своите домове, биват изпращани през Пропадите при Портата на смъртта, за да вървят по Пътеките на мъртвите?
— И за това съм слушал.
— Значи можеш да разбереш…
— Разбирам, че на източняците не е позволено да влизат в Пътеките на мъртвите и че, във всеки случай, никой освен императрица Зерайка не се е връщал жив.
— И едното, и другото е вярно — каза Сетра. — Но двата факта, събрани наедно, може би показват, че на един източняк би се позволило да…
— Може би?
Тя се поколеба.
— Смятам, че е възможно.
— Страхотно. И за да направя това, какво получавам?
— Можем да платим…
— Изобщо не искам да го чуя. Някои суми са толкова високи, че стават безсмислени. За по-малко от това няма да го направя.
Двамата се спогледаха.
Мороулан каза:
— Много би ни се искало да те убедим. За нас това означава много, а няма кой друг да го направи.
— Този разговор започва да ми звучи познато — отвърнах. — Двамата сте го намислили от самото начало, нали?
— Обмисляхме го като възможност — каза Тъмната дама на Дзур планина.
— И сега казвате, че ще ме убиете, ако не го направя.
— Не — отсече Мороулан. — Казваме само, че ще ти бъдем много благодарни, ако го направиш.
Учеха се как да се пазарят с мен. Това можеше да е добро или лошо.
— Вашата благодарност ще е нещо много приятно, но ако вече съм мъртъв…
— Смятам, че можеш да оцелееш — каза Сетра.
— Как?
— Била съм там. Мога да ти кажа кои пътеки да хванеш и кои да избягваш, да те предупредя за опасностите, на които може да се натъкнеш, и как да се защитиш. Така ще ти остане само една опасност и смятам, че фактът, че си източняк, чието място не е там, ще е достатъчен, за да…
— Каква е тази опасност?
— От онези, които владеят мястото. Властелините на Съда.
Никак не ми прозвуча добре. Чу се рязко вдишване откъм Чаз, който по време на цялата беседа стоеше на обичайната си позиция.
— Властелините на Съда?
— Да де — каза Сетра. — Боговете.
8.
Забелязах, че стилетът, който бях забил в земята, вибрира, и се зачудих какво ли може да означава това. След малко долових ниско глухо жужене. Съсредоточих се върху него, докато не улових тактовете.
Тактове…
Виж, това беше идея.
Съсредоточих се върху ритъма и протегнах лявата си ръка, с дланта нагоре. Съсредоточих се върху жуженето и протегнах дясната си ръка, с дланта нагоре. Събрах ръцете си и ги обърнах така, че дланите да се срещнат. Усетих зад себе си как Лойош разпери криле и след това леко ги спусна. Очите ми се затвориха сякаш по своя воля. Осъзнах, че започвам да изпитвам умора, което ме изплаши — все още ме чакаше много работа.
Не знам кое се промени, но жуженето започна да се съчетава с ритъма, който бях установил.
Зачудих се как бих описал това в книга за заклинания, ако някога реша да го направя.
— Чудесно — рекох. — Никакъв проблем. Искаш да кажеш, че изобщо няма от какво да се притеснявам, освен от няколко богове? Ами добре, в такъв случай не виждам какво би могло да се скапе. Влизам в бандата, много ясно.