Там, където се крие Черния

Робърт Хауърд Там, където се крие Черния

Конан тръгна през южните пасбища на черните кралства. Тук беше известен отдавна и Амра Лъвът нямаше проблеми да стигне крайбрежието, където преди време бе вилнял с красивата Белит. Но Белит сега беше само един спомен по Черния бряг. В крайна сметка Конан напусна тези места, нетърпеливо стискал меча си в ръка, на кораб, който принадлежеше на пиратите от островите Барача, намиращи се в близост до бреговете на Зингара. Самите пирати също бяха чували за Конан и за тях неговия меч и опита му бяха добре дошли. Така, в средата на тридесетте си години, той се присъедини към пиратите Барача, с които прекара доста дълго. За привикналия на стегнатата дисциплина в армиите на хайборейските крале Конан, организацията на бандите Барача му се стори толкова разпусната, че той не успя да види шансове да им стане водач с всички изгоди от това. Измъквайки се на косъм по време на една неприятна ситуация край Тортейж, той реши, че като алтернатива на прерязаното гърло трябва да опита да преплава Западния океан. Така и постъпи с абсолютна увереност и голямо желание.

На запад, в неизвестността,
изчезваха платна откакто има го света.
И прочети, ако посмееш, което Скелос ни остави
написано с ръцете на мъртвец в копринени ръкави,
и пак тръгни, когато буря кораба обгърне,
но знай, че този кораб няма да се върне!

1

Санча, родом от Кордава, се прозя изтънчено, изпъна тяло с наслаждение и се нагласи още по-удобно на обшитата с хермелин копринена постелка върху малката палуба на кърмата на въоръжения търговски кораб. Тя лениво осъзнаваше, че екипажът разположил се по носа и средата, я наблюдава с изгарящ интерес, така както беше наясно, че късата копринена рокля почти не скрива пищните й форми от жадните им очи. Но тя се усмихна предизвикателно и се приготви да изтръгне още няколко намигвания от тях, преди слънцето, чийто златен диск изплуваше над морето, да блесне в очите й.

В този момент дочу някакъв шум и той не бе от скърцането на гредите, триенето на въжетата или плискането на вълните. Тя се изправи в седнало положение, с поглед прикован към перилата, през които за нейно изумление се изкачваше с труд една фигура, от която се стичаше вода. Тъмните й очи се разтвориха широко, а червените й устни образуваха „О“ от изненада. Пришълецът й беше непознат. Струи вода се стичаха от могъщите му рамене по силните ръце. Единственото му облекло — алено червени панталони — бе подгизнало, така както и широкия му пояс със златна катарама, на който висеше меч в ножница. Застанал изправен покрай перилата, той приличаше на огромна бронзова статуя на фона на изгряващото слънце. Той прекара пръсти през мократа си черна коса и в сините му очи, приковани върху момичето, светна огън.

— Кой си ти? — осведоми се тя. — Откъде идваш?

Той направи жест към морето, с който обхвана една четвърт от посоките на компаса, но очите му не се отклониха.

— Да не си морски дух, излязъл от морето? — попита тя, смутена от откровеността на погледа му, макар да бе свикнала да й се възхищават.

Преди да може да й отговори, по палубата отекнаха бързи стъпки и се появи капитана на кораба, който впи гневен поглед в непознатия, а пръстите му неспокойно потрепваха върху дръжката на меча.

— Що за дявол е това? — запита той с неприязън.

— Аз съм Конан — отговори невъзмутимо странникът. Санча отново наостри уши; тя никога по-рано не бе чувала някой да говори зингарски с такъв акцент.

— И как се появи на кораба ми? — в гласа звучеше подозрение.

— Плувах.

— Плува ли! — възкликна капитанът гневно. — Куче, решил си да се шегуваш с мене! Отдавна сме далече от всяка земя. Откъде дойде?

Конан посочи с мускулестата си загоряла от слънцето ръка на изток, където морето блестеше под златните лъчи на изгряващото слънце.

— Идвам от островите.

— О! — другият го изгледа с нарастващ интерес. Черните вежди се сключиха над смръщените очи и тънките му устни се раздвижиха в неприятна гримаса.

— Значи си едно от кучетата Барачи.

Почти незабележима усмивка плъзна по устните на Конан.

— А ти знаеш ли кой съм аз? — осведоми се питащият.

— Този кораб е Уастрел, значи ти си Запораво.

— Точно така! — Суетността на капитана бе докосната от факта, че този мъж го познава. Капитанът на ръст беше висок колкото Конан, но по-строен. Той носеше стоманена каска, а тъмното му навъсено лице имаше ястребови лъчи и му беше донесло прозвището Ястреба. Бронята и одеждите му бяха скъпи и богато украсени, следвайки модата на зингарските благородници. Ръката му никога не се отдалечаваше много от меча.