— Учителю, какво говориш?
— Чувал ли си, че Уокън бе отлъчен от ордена по подозрение в магьосничество?
— Да, Майеле ми прошепна за това.
— А, Майеле! — Старецът се усмихна цинично, после направи пауза и отново се огледа зад рамо, сякаш усети студен вятър, нахлуващ през прозореца зад гърба му. Сетне се обърна и докосна Едмънд по коляното. — Чуй ме! — Той облиза устни. — Открили са трупове пред Храма и в долината Хином, а също и на Елеонската планина. Млади девойки, телата им били ужасяващо осакатени, а кръвта им — източена. Сега нашият тъй наречен Свещен град гъмжи от сквернословци и измет от Средиземноморието. Тук има толкова много вещици и магьосници, колкото бълхи по кучетата. Повечето са измамници и фокусници, шарлатани, живеещи на гърба на хорските страхове. Ала има една жена, Ерикто, която е истинска поклонница на демоните, вещица, която замърсява въздуха дори само с дъха си. Магьосница, от която дори скалните пепелянки се плашат. И така — възрастният мъж избърса уста с опакото на ръката си, — Ерикто е обвинявана за много престъпления. Набеждавана е, че източвала телесните течности на трупове, гризала ноктите на мъртъвци, разтваряла примките на обесените и отхапвала подутите им езици. И още по-важно, обвинена е за участие в тези убийства, гладна и жадна за човешка кръв за своите жертвоприношения — той поспря. — Едмънд, мислиш, че съм си загубил ума ли? Ще ти разкажа цялата история и тогава ще разбереш тревогите ми. Йерусалим гъмжи от чародейци и вещици, ала има сериозни твърдения, че поклонници на демоните са се промъкнали и тук, в Храма — старецът за втори път вдигна ръка, за да прекъсне изненадата на Дьо Пайен. — Истина е! Нашият велик магистър и някои от другите ни водачи знаят това. И патриархът на Йерусалим, както и управителят на града, възразиха срещу такива кобни дела. Настояват нещо да бъде сторено. А сега да те попитам, срещал ли си двамата англичани Уокън и Ричард Берингтън?
— Не, но Майеле спомена имената им.
— О, да, не се съмнявам, че го е сторил — Тръсел загриза ъгълчето на устните си. — И така, за Уокън се говореше, че посещава бордеите, къщите, където има плът за продан. Очевидно е сметнал, че дадената клетва за целомъдрие е трудноизпълнима. Той е пример за хората, които привличаме сега. Подозирам, че Уокън не е спазвал клетвите си повече от моето коте Тортоса. Това, което е обезпокоило нашия магистър, са вестите от неговите шпиони, според които Ерикто е забелязана да се промъква в сградите на Ордена на Храма. Според тези приказки тя се обличала като вещица, носела перука, лицето й цялото било изрисувано, тялото й било увито в роба, съшита от гарванови пера. Дьо Трамле няма избор и затова държи собствените си покои под око. Нощните похождения на Уокън при жените в града бяха забелязани, ала тогава бяха отправени и нови обвинения, че всъщност той заговорничел с последователите на демоните. Не знам действителните подробности, ала Уокън бе арестуван, а стаята му — претърсена. Бяха открити доказателства, че навярно принадлежи към същото сборище като Ерикто — Тръсел пое дълбоко дъх. — Знаеш как постъпва Орденът на Храма, Едмънд. Беше свикан таен съд, Уокън бе признат за виновен, ала Бернар не искаше да го наказва тук, в Йерусалим. Вместо това се обърна към един сеньор, английски рицар — Ричард Берингтън. Задачата на Берингтън и на двама други сержанти бе да отведат Уокън обратно в Англия, където той да бъде разпитан подробно и затворен до живот или дори екзекутиран. Всичко беше държано в тайна. Преди няколко седмици Берингтън и сержантите отвели от града окования Уокън. Дьо Трамле повикал и английския магистър от Лондон, Бозо дьо Беосис, за да отговори на някои въпроси. Дьо Трамле не прави нищо както трябва. — Тръсел потърка лицето си. — Може би е трябвало да осигури по-многочислена охрана, но да си дойда на думата, очевидно Уокън е избягал.
— Как?
Тръсел поклати глава:
— Не знаем, но може да е отишъл в Триполи.
— О, не! — възкликна Едмънд. — Възможно ли е злосторник като Уокън да има пръст в онова, което се случи там?
— Клюките нашепват, че не асасините са замесени, а тамплиер отстъпник, което обяснява и факта, че Дьо Трамле е така нетърпелив в преследването на асасините. Иска тях да обвини за смъртта на граф Реймон. Но ние нямаме доказателства за това какво наистина се е случило или за виновниците. Уокън? Стареца от планината? Или друга група, за която нищо не знаем? Шпионите ни в Триполи донасят, че убийството на граф Реймон може просто да е било предлог за оплячкосването на града. Списъците вече пристигат — старецът разпери ръце. — Явно някои от къщите на определени търговци са били разграбени малко след покушението. Но в края на краищата, Едмънд, ако наистина искаш да знаеш какво се е случило в Триполи, няма да мога да ти отговоря.