— Едмънд — каза той с лениво безразличие, — не крия в тайна миналото си. Бих се за Мандевил, както и Берингтън за известно време, също и Уокън. Само три имена измежду хилядите други. Помни, че Мандевил бе въвлечен в бунта заради неправдата, извършена от крал Стивън, не че нас това ни интересуваше. Ние се биехме като наемници. Много мъже го правеха. В края на краищата единствено Храмът се опита да защити името на Мандевил и да му устрои подобаващо погребение.
— Ала Уокън е различен. Той е говорел за кръвна вражда с крал Стивън.
— Ти ме познаваш, Едмънд. Аз наблюдавам и се надсмивам, ала мъже като Уокън хранеха дълбока преданост към Мандевил. Те винят крал Стивън за смъртта на графа — крал, чиито ръце са опетнени с кръвта на техния господар. Ти не си ли съгласен, Ричард?
Берингтън кимна и тупна по масата.
— Много английски рицари се сражаваха за Мандевил — съгласи се той. — За мнозина това бе обикновена служба, ала за някои… е, то бе различно, неповторимо. И наистина, когато Уокън започна да се разкрива в действителност, стана ясно, че тази преданост не е само спомен, а го вълнува и сега. Той дори наричаше крал Стивън убиец, който трябвало да плати за престъпленията си.
— Достатъчно за това засега — заговори Монбар. — Събитията в Англия ме тревожат, ала се надявам, Едмънд, че за момента онова, което чу тук, е успокоило тревогите ти и тези на другарите ти. — Великият магистър пое дълбоко дъх, преди да продължи: — Ти и Майеле бяхте пратени в Триполи, за да закриляте граф Реймон, защото този благородник бе дочул слухове, че го дебне опасност. Споделил това с великия магистър и помолил за помощта му. Дьо Трамле, обезпокоен заради бягството на Уокън и заради изчезването на Берингтън, те изпрати като израз на доверие — наследника на великия лорд Юг. Теб, Майеле, прати, защото можеше да разпознаеш Уокън. В действителност ние не знаем кой наистина организира покушението, но нашият велик магистър, Господ да дари покой на душата му, все още бе силно разтревожен. Реши да изпрати и трима ви в Хедад, за да получи уверенията на асасините, че не са замесени, както и да получи думата на халифа, че подобно нещо никога няма да се случи.
— Ами Аскалон? — попита Едмънд и се покашля. — Желанието на великия магистър да нахлуе в града — това беше ли свързано с теб, Берингтън?
— Да, беше — намеси се Монбар. — Мълвата сама си бе вестоносец. Сплетниците бъбреха из пазарищата, че един тамплиер е бил заловен и продаван, тези новини стигнаха и до Йерусалим. Трамле сигурно бе заподозрял, че мастър Ричард, или дори Уокън, е затворен в Аскалон. Може би това обяснява прибързаността на великия ни магистър, желанието му да превземе крепостта, глупавия, изключително глупавия риск, който той пое.
— След изчезването на Берингтън — заговори Парменио — великият магистър сигурно е пратил съгледвачи, които да открият какво се е случило в действителност? Те навярно са следвали същия път?
— Така е — отговори Монбар. — Без никой да знае, Трамле прати потеря от рицари и сержанти. В оазиса край кладенеца те открили следи от битка, ала никакви трупове. Трамле бе горд човек. Рицар тамплиер и двама сержанти бяха изчезнали, а тамплиер отстъпник бе на свобода. Това не е било за него повод за задоволство. Нищо чудно, че е решил да превземе Аскалон.
— Ами Уокън? — попита Дьо Пайен.
— Няма го, изчезнал е като мираж в пустинята — каза Монбар, — ала ние смятаме… Е, позволете да изкажа подозренията си. Смятам, че Уокън, а вероятно и вещицата Ерикто, са избягали от Триполи по море. В този момент те пътуват обратно към Англия или вече може би са стигнали онези брегове. Има възможност, истинска опасност, да се опитат да нанесат вреда на крал Стивън и неговата кауза. Както знаете, гражданската война в Англия между Стивън и неговия роднина Хенри Фицемпрес е като отворена рана в тялото на това кралство. — Монбар замлъкна. Хвърли бърз поглед към Бозо. — Господарят Трамле изключително силно желаеше Орденът на Храма да увеличи мощта и влиянието си в Англия. Крал Стивън доказа, че е добър приятел, и ни предостави имоти в Лондон и на други места. Разбирате ли накъде бия? Не искам името на Храма да бъде очернено от някакъв убиец. За да бъда ясен — Монбар посочи през масата, — господарят Бозо ще отпътува обратно за Англия. Вие, Едмънд дьо Пайен, Филип Майеле и, да, ти също, мастър Парменио, ще го придружите. Вашата задача ще бъде двояка. Първо — той вдигна ръка, — да предупредите крал Стивън за опасността. И второ, да намерите Уокън и да го екзекутирате.