Дьо Пайен и преди бе зървал кралската свита — близо до замъка Гифорд. Кралят лично бе напътствал катапултите, след като бе проучил движението на врага на отсрещния бряг. Сега той и другарите му бяха жадни, гладни и очакваха с нетърпение да се нахранят. Приорът благослови накратко трапезата и се оттегли. Започнаха да носят храната. Ястията бързо се сменяха едно след друго: супа от пъдпъдък; еленско месо в подправки; прасенце сукалче с гарнитура от плодове и зеленчуци; говеждо, сготвено с джинджифил и мащерка. Въпреки глада и умората си Стивън бе любезен и се усмихваше на Дьо Пайен и другарите му, като отделяше специално внимание на Изабела. Тя се бе облякла великолепно за случая, със синя рокля с висока яка и украсена отпред със сърма, дългата й руса коса бе сплетена със зелени панделки, а около челото си бе сложила сребърно украшение. Мърдак и Нортхемптън бяха също така вежливи, ала Юстъс бе раздразнителен като разгонен глиган. Той явно се бе скарал с баща си и неговите съветници и очевидно имаше намерение да продължи свадата и по време на вечерята. Хенри Фицемпрес бе повел голяма армия за освобождението на Уолингфорд от обсадата. Кралят, който не бе сигурен в своите собствени войски, бе решил да прекъсне нападението на града и да сключи мир с врага си — решение, на което Юстъс ожесточено се противопоставяше. Мърдак и Нортхемптън опитаха да обуздаят сприхавите нападки на Юстъс, като на висок глас твърдяха, че кралят нямал избор, че бароните му се уморили от войната и искали да се оттеглят. Още повече че Хенри Фицемпрес може би щял да бъде склонен на мирни преговори. Юстъс не приемаше това и заплашваше да оттегли собствените си войски и да последва врага в Източна Англия.
Кралят бе склонен да се съгласи и начена спор с Дьо Пайен и събралата се компания. Тамплиерите не желаеха да бъдат въвличани. Стивън, примигвайки, запита Берингтън, Дьо Пайен и Майеле дали ако Юстъс реши да се оттегли, те поне биха го придружили до източните графства? Мърдак и Нортхемптън вече се бяха съгласили. Едмънд бе объркан. Той погледна към Беосис за съвет, ала английският магистър си оставаше мълчалив, неспокоен, сякаш кроеше таен план. Берингтън напомни, че тамплиерите бяха запазили неутралитет по време на гражданската война. Юстъс извика, че подобно нещо не съществувало, а Стивън, подкрепян от красноречието на Мърдак, изтъкна, че моли тамплиерите да направят това като негови посредници при сина му и да го напътстват по отношение на стратегическите въпроси.
Юстъс бе нетърпелив да чуе отговора на тамплиерите. Крамолата с баща му бе продължила цял ден и, ако тамплиерите се съгласяха, кралят щеше да му даде благословията си. Берингтън накрая се примири и едва когато този проблем бе решен кралят повдигна темата за мисията на тамплиерите в Англия. Той напомни на Беосис за помощта, която бе оказвал на ордена в Лондон и околните графства, и попита защо един тамплиер би желал да му навреди. Пребледнял, Бозо притисна ръце към корема си и посочи към Дьо Пайен и Берингтън — те да обяснят. Едмънд кимна на другаря си, тъй като той самият все още намираше норманския френски на английския двор малко по-различен от ползвания в Светите земи. Той бе по-точен и бърз и не бе изпъстрен с изрази от ползваната в Средиземноморието „лингва франка“. Парменио ги бе уведомил, че това отразявало изолацията на английския двор, като по този начин им бе разкрил, че самият той знаеше саксонския език на простолюдието, и ги бе позабавлявал, като го наподобяваше. Сега генуезецът стоеше с каменно изражение, докато Берингтън разправяше какво се бе случило. Трапезарията притихна заради разказа. Дори и Юстъс престана да пие за малко, долната му устна бе влажна от вино. Той заяви, че на тамплиерите се носела славата, че са жестоки, също като асасините, и че ако тамплиер отстъпник бродел из кралството, то това било по-опасно от обикновена вражеска стрела. Нортхемптън бързо подкрепи принца и изтъкна, че в това потънало в мъгли кралство убийствата по заръка били нещо често. Парменио спомена, че трима от наследниците на Завоевателя вече били застигнати от тайнствена смърт в Ню Форест, единият от които вече като коронован крал; а настоящата гражданска война била избухнала, защото единственият брат на Матилда, принц Уилям, бил загинал при загадъчното потъване на Белия кораб в Тесните морета. Според генуезеца мнозина твърдели, че смъртта на принца и на останалите хора била дело на Ангела на мрака. Непрестанните прекъсвания от страна на Юстъс напомняха на събралите се за това. След като Берингтън свърши, кралят помълча, потропвайки с пръсти по бокала си.