— Лъжи! — изръмжа Берингтън.
— Чуй ме — Дьо Пайен стана и мина покрай дългата маса, — не знам кога е започнало всичко това. Не знам дали Изабела Берингтън е твоя сестра, или твоя любовница, блудница! — Берингтън избута назад стола си, ала щракването на арбалета, който Хейстанг сега вдигна и постави на масата, го възпря. — Тя в действителност е вещицата Ерикто. — Едмънд се наведе надолу и улови студените очи на жената, която някога бе мислил, че обича, която бе възвеличавал като дама от легендите. — Ти и Берингтън сте се потопили в черните изкуства, кървави ритуали, призоваване на демони и всякакви подобни гнусни дела. Събрали сте се, когато гражданската война е вилнеела — било е тъкмо време за вашите злини, когато Бог и светците са били потънали в сън. Отпътували сте от тук и сте се присъединили към Мандевил в Есекс, свикали сте свое сборище, привличайки такива като Филип Майеле, които вече са били извърнали лица от Господ. Колкото и малко сведения да съществуват за теб, Берингтън, като участник в свитата на Мандевил, ти все пак си бил там, макар, подозирам, и под друго име. Чудя се дали Берингтън, когото кралят и останалите споменават с такива добри чувства, не е бил по-големият ти брат? Ти твърдиш, че си втори син. Но няма спор, че си един от синовете на Каин! Останалите са прииждали, за да се присъединят към теб — било е време на пълна свобода за твоите мерзки ритуали. Без пристави, без правосъдието на краля, само война, убийства, грабежи и насилничество. Та кой би забелязал? Кой би се загрижил за селските момичета, отвличани за твоите жертвоприношения? Кой би се заел с отвратителните церемонии, провеждани по тъмни доби в убежища, които някога били посветени на Бог? Нямало е мир, нямало е закон, нищо, само безредие. — Дьо Пайен замлъкна за малко, сетне продължи: — Ала крал Стивън, Бог да благослови името му, решително се противопоставил на Мандевил и графът е бил убит. Църквата отказала да му устрои свято погребение като на отлъчен, затова Орденът на Храма взел ковчега му и го окачил на дървото в гробището край имението си в Лондон. — Едмънд спря, защото отвън долетя вик, сетне реши да не обръща внимание. Парменио въртеше в ръце винения бокал с вино, но така и не го надигаше. Дьо Пайен бе дал строги заповеди нищо да не се пие или яде в Бруър. — Твоето сборище — Едмънд се усмихна на Ричард, който все още седеше изненадан от развитието на нещата — е станало известно. Привлякло е вниманието на абати, епископи и дори на папата в Рим. Затова и Тиери Парменио, malleus maleficarum, папският чук за вещиците, също е бил повикан.
— Значи ето кой в действителност си ти, генуезецо — провлече Майеле, — обикновен шпионин. Толкова се чудих дали е така.
— Славата ви е нараствала — продължи Дьо Пайен и се върна на мястото си, — но в Есекс е станало опасно за вас. Не е можело вече да продължавате с тайния си живот, докато кралските армии са помитали графството. Решили сте да отпътувате. Ти, Берингтън, си се срещнал с Бозо дьо Беосис, магистъра на английския орден. Майеле също, влязъл в ролята на каещ се грешник — рицар, който бил убил духовник и на когото било наложено да поеме кръста като изкупление. Били сте опитни рицари, за които не е имало пречка да заминат на служба в Светите земи. Беосис истински се е радвал да ви привлече. Изабела била представена като твоята набожна сестра, която щяла да те придружава. Желанието ти се сбъднало. Пристигнали сте в Йерусалим — рай за толкова много, подобни на вас. Трамле ви приел с отворени обятия. Бил нетърпелив за нови попълнения, отчаян да укрепи ордена, решен да увеличи влиянието му на този остров. Бил си приет в братството, докато така наречената ти сестра е отседнала в манастир, ала, разбира се, с времето, като всяко куче, си се върнал към собствената си мръсотия. Появила се вещицата Ерикто — плашеща фигура със своята рошава перука, маскирано лице и чудати дрехи, зървана за миг, но не и наистина виждана. — Изабела се изсмя рязко, сетне се втренчи яростно в Берингтън и Майеле, сякаш ги подтикваше да направят нещо. — Върнали сте се към ужасните си ритуали, избирали сте жертви за кървавите си жертвоприношения…
— Било е лесна работа — нетърпелив да се намеси, рече Парменио, схванал посоката в обвиненията на Едмънд. — Лесна работа е това в Йерусалим с неговите свещени места, с децата просяци, ордите скитащи и уязвими девойчета и жени, но — генуезецът разпери ръце — Йерусалим не е дивата земя на Есекс. Никакъв Мандевил не се е появил, за да ви закриля, нямало е пълчища от наемници, които да ви защитават, само легиони шпиони и съгледвачи, които се тълпели в този всъщност малък град. Плъзнали мълвите. Трамле ми каза, че Ерикто била видяна заедно с тамплиер, както и за това, че влизала в сградите на тамплиерите. — Парменио не обърна внимание на обвинителния поглед на Дьо Пайен. — Мир, братко. До сега не дръзвах да се доверя на никой тамплиер. Наистина не знаех кой участва в сборището и кой не. По време на пътуването ни към Хедад опитах да поразпитам Майеле, да науча повече за миналото му, затова и бях така близък с него. — Той се усмихна. — Ала както ние вече знаем, това е било най-доброто му прикритие! Ролята на циничен наемник без вяра. На бунтовник, който не намира упование нито в Господ, нито в дявол. Той просто е играел ролята си, така е прикривал богохулното си поведение и убийствата. — Парменио се обърна към обвинявания. — Според слуховете тамплиерите наистина били замесени в сатанински ритуали не за пръв път в историята на ордена ви. Трамле силно се бе разтревожил, както и патриархът на Йерусалим. Бях повикан от Рим, ала… — Тук генуезецът направи знак на Дьо Пайен да продължи.