— Ти, Берингтън, си решил да действаш. Мълвите ставали упорити. Намислил си Хенри Уокън да стане твоето жертвено агне, а той се е поддавал лесно на плътските наслади и често бил забелязван в бордеите и местата с лоша слава в Йерусалим. Той е бил англичанин, господар на изоставено имение в Борли. Ти и твоето сборище, без съмнение сте използвали това място и неговото име, за да извършвате гнусните си дела. Като пияница, отдаден на разгулен живот, Уокън е бил уязвим. Вие сте подхвърлили онези вещи в стаята му и сте помогнали на зловредните приказки. Заключението е било неизбежно. Уокън бил задържан.
— Но защо му е било на Трамле да се обръща към мене? — попита Берингтън.
— Първо, защото и ти си англичанин. Второ, подозирам, че си изиграл важна роля в набеждаването на Уокън. Трето, навярно си използвал страховете на Трамле, че в ордена има сборище, в което вероятно са участвали и английски рицари. Може би си подметнал, че е най-добре да се изведе Уокън от Йерусалим, за да се потули скандала, да се изпрати злосторникът обратно в Англия, за да получи справедливо наказание. Казвал си, че Трамле може да ви се довери — на теб и на сънародника ти Филип Майеле. Към кого другиго е можел да се обърне великият магистър, освен към английски рицари? Колко други такива е имало? На кои от тях е можел да се довери? Трамле е захапал въдицата. Той искал да изведе Уокън от Йерусалим, да потули мълвите и да предотврати скандала. В същото време, освен всичко това, той е потискал и своя гняв заради случилото се. Навярно заради твоето подстрекателство той е решил да обвини Бозо дьо Беосис. Не е чудно, че Трамле е повикал английския магистър да дойде в Йерусалим, за да го разпита как такива като Уокън въобще са били приети в ордена.
— И защо е било толкова важно за моя брат да плени Уокън? — попита Изабела, възвърнала хладнокръвието си.
Дьо Пайен тайно се възхити на вещината, с която тя сменяше една маска с друга, така умела в измамата!
— Ти вече знаеш отговора — отвърна й той. — Ти и Берингтън може би достатъчно често сте го обсъждали. Вече от известно време сте били далеч от Англия. Уморени сте били от Йерусалим, обезпокоени, че градът е прекалено малък и тесен. Ставало опасно за вас, лесно е можело да бъдете заловени. Искали сте да се завърнете в старите си обиталища. Сега обаче вече сте имали положение на могъщи хора. Берингтън и Майеле вече били тамплиери. Мислели сте, след като се върнете в Англия, да премахнете Беосис, както и направихте, и да използвате смъртта му за своите тайни цели — да предвождате тези хора е било най-дълбокото ви спотаено желание, пламенен стремеж да отмъстите на крал Стивън, задето предизвикал разгрома на Мандевил, вашия закрилник.
— Братко — поде иронично Майеле.
— Не ме наричай така! — Дьо Пайен махна към Берингтън. — Трамле е бил доволен да ти повери Уокън, да види как той изчезва в Англия. Ти си напуснал Йерусалим. Уокън е бил окован и овързан, пазен от двамата сержанти. — Едмънд ядно изгледа Ричард. — Такова ли бе твоето хрумване? Да поискаш двамина пазачи, толкова малка свита? За да е по-лесно да ги убиете? Сестра ти е останала в Йерусалим. Щяла е да те последва в Триполи и там да се присъедини към теб или поне ти така си заявил на всеослушание. Всичко е било пресметнато, било е безопасно. Кой би дръзнал да нападне тамплиер? — Едмънд посочи Изабела. — Ти си била! Щом си се видял сам в пустошта, ти, Берингтън, си се нахвърлил на онези сержанти. Убил си и двамата, а после и Уокън. След това Изабела бързо се е върнала в Йерусалим, за да се прави на самотната сестра, докато брат й е останал свободен да осъществява замисъла си.