— И съм последвала брат си? — възкликна Изабела. — Скитала съм се из пустинята?
— Не казах това — рече Дьо Пайен. — Представям си онзи лагер — Уокън е бил сам, сержантите са били заети. Дали не сте дали и на тримата някакъв опиат, отрова? Ти си веща в церовете, милейди, доказа това по време на пътуването ни до Англия. Упоени ли са били тримата, преди да им прережете гърлата и преди лейди Изабела, придружавана от Майеле, да влезе в лагера, за да се увери, че всичко е наред? За да вземе оръжията, дрехите и конете? Да се увери, че Берингтън е готов да се заеме със следващите стъпки от заговора ви?
— Аз бях в Белия замък — извика Майеле.
— Не, не беше — бил си на някое от многобройните си пътувания като вестоносец. Кой би заподозрял нещо, ако си се забавил ден-два повече?
— Но защо да убивам Уокън? — присмя се Берингтън. — Нали той уж е бил причината да се завърна в Англия.
— О, имало е много причини. Уокън е бил невинен. Чудя се дали и Трамле не е подозирал това Старият англичанин Уилям Тръсел обаче определено е имал съмнения. Какво е щял да каже Уокън, ако го бяхте оставили да говори пред съда? Със сигурност е имал достатъчно време да размишлява върху онова, което се е било случило. Навярно и той самият е подозирал, че го използват за отвличане на вниманието. Трябвало е да умре. Второ — Дьо Пайен разпери ръце, — затова ние сме тук, нали? Хенри Уокън е бил магьосникът, чародеят, убиецът, който избягал от пазачите си и се замесил в нападението над граф Реймон, преди да се върне обратно в Англия, за да осъществи отмъщението си срещу короната. О, да, мъртъв Уокън е бил много по-ценен, отколкото жив. Той се е превърнал в живото въплъщение на дявола, станал е неуловимият злодей, който трябвало да бъде хванат. След като получил вестите за така нареченото бягство на Уокън, Трамле осъзнал ужасната опасност, която го грозяла. Имало тамплиер отстъпник на този мъглив остров, свикващ сборището си, за да унищожи краля. Замисли се само за вредите, които това щяло да нанесе на доброто име на ордена!
— А Триполи? — попита Парменио.
— Едмънд, Едмънд — Майеле все още вярваше, че щеше да успее да ги заблуди и да се измъкне, — ти беше с мен в Триполи.
— Както и Берингтън — отвърна му Дьо Пайен. — Точно тук замисълът ви е станал много по-сложен. Уокън и двамата сержанти вече били мъртви. Берингтън, ти и твоето сборище сте против всяка власт. Не си питаел никакви чувства към Храма. Трамле неочаквано е сложил край на убежището ви в Йерусалим. Искал си да всееш хаос, това е щяло да ти хареса, но е имало и други, по-важни причини.
Презрителната усмивка на Берингтън не успяваше да прикрие страха му.
— Някои хора са толкова зли — прекъсна го Парменио, — че желаят единствено да видят света в пламъци. Всичко да бъде с главата надолу! Да лумнат всепоглъщащите огнени езици на разрушението.
— Най-вероятно си искал да отмъстиш на Храма — заяви Дьо Пайен. — Но по-важното е било, че си имал нужда от злато и сребро. — Берингтън отвори уста да каже някаква присмехулна дума. Изабела опита да се изправи. Но Хейстанг, макар и погълнат от тези разкрития, обърна заредения арбалет. Ричард и дамата седнаха обратно в столовете си. — Да, богатство! — сопна се Едмънд. — Ти си беден рицар, скиталец, бленувал да се завърне в Англия. В Светите земи няма абатства, които да оплячкосваш, нито манастири, които да нападаш. А да направиш нещо толкова явно, като да причакаш из засада някой керван или богат търговец, е щяло да бъде прекалено рисковано — щял си да се издадеш. Ала Триполи е богат, освен това е град, гъмжащ от враждуващи клики. Всяко безредие е щяло да разкрие нови възможности. Че как иначе си можел да се сдобиеш с богатството, което е щяло да ти бъде необходимо, като се завърнеш в Англия, за да привикаш сборището си, да платиш за убийствата, да закупиш отвари, да обличаш Изабела така, че да бъде толкова привлекателна за краля? Наемането на ладии, лодки, коне и хора, да не говорим за купуването на оръжия и храна, всичко това струва пари. Бил си решен да причиниш безредици в Триполи и да предизвикаш хаос, от който да се възползваш. Освен това си искал да продължаваш с преструвките, че всъщност Уокън е бил злодеят, да задълбочаваш опасенията на Трамле, да накараш великият магистър да бъде по-склонен да започне преследване, което е щяло да те отведе в Англия. — Дьо Пайен поспря. Майеле беше помръднал, очите му бяха жадно впити във войнишкия му колан. Дьо Пайен осъзна, че всичко щеше да завърши с насилие. Майеле никога нямаше да се предаде. — Убийството на граф Реймон трябвало да бъде причината за избухването на този хаос — продължи Едмънд. — И тогава ти, Берингтън, си извършил нещо наистина нагло. Трябвали са ти убийци и затова, с избръснато лице и глава, ти си отишъл в Хедад, за да говориш с Низам. Престорил си се на Уокън. Халифът така и така е нямало да разбере разликата, а ти си можел да поддържаш заблудата, че си скитащ се тамплиер отстъпник.