— Едмънд, Едмънд — Майеле потропа по масата. — Пропускаш един много важен факт. Двамата с теб бяхме пратени в Хедад, за да разпитаме халифа за убийството на граф Реймон. Защо му е било на Трамле да прави това, ако е имал съмнения, че е бил замесен тамплиер?
— Логично е било — Едмънд задържа погледа на Майеле. — В действителност никой не е знаел кой точно е бил отговорен за клането в Триполи. Трамле все още е вярвал, всъщност надявал се е, че ще може да хвърли вината върху асасините. В края на краищата бяха открити някои от техните знаци — извитите ками, червените ширити и медальона. Разбира се, както каза и Низам, подобни вещи могат да бъдат закупени на всяко тържище. Трамле също така е бил и любопитен да узнае истината и вие, естествено, сте приветствали това. Нямало е какво да загубите, можели сте само много да спечелите от посещението в Хедад.
— А Беосис? — намеси се Хейстанг. — Ти говореше за Беосис.
— О, да, той пръв е трябвало да умре. Не е бил отровен по време на вечерята, а известно време преди това. Притискаше стомаха си още от самото начало. В цялата бъркотия, която настана в трапезарията на приората, един от вас е сипал отварата в бокала му, за да създаде впечатлението, че Бозо е бил отровен тъкмо тогава. С едно просто движение вие вече сте получили каквото сте искали — Беосис бе мъртъв, а вие сте се сдобили с място в кралския двор, както и с челна позиция в английския орден. Да убиете принц Юстъс, Санлис и Мърдак не е било по-трудно. Последвахте ги из старите си обиталища из източните графства. Вече сте ползвали скритото си богатство, за да се свържете с другите последователи на сборището си, наели сте убийци и сте закупили отрови. Покоите на принц Юстъс в абатството гледаха към градината. Някой от вас тихомълком се е промъкнал в стаята и е сипал отрова в бокалите, нанасяйки унищожителен удар срещу короната — наследникът на Стивън и двама от най-пламенните поддръжници на краля бяха убити — поредно злокобно дело на Уокън. Юстъс и Санлис обичаха виното — изпили са го на бърза ръка. Повторното наливане в чашите и пресушаването им е отмило всякаква следа от билето. Мърдак от Йорк обаче бе по-сдържан — неговата чаша доказа как е било извършено злодеянието. Юстъс и Санлис умрели на място, архиепископът не загина, ала се поболя, белязан от смъртта. Не си ли спомняш, Берингтън? Ти бе така нетърпелив да отнесеш подноса с бокалите и гарафата. Тъкмо ти го върна в лечебницата. Ако Мърдак не бе така умерен в пиенето, ние може би никога нямаше да разкрием източника на това ужасяващо отровителство. — Дьо Пайен бутна настрана бокала, който седеше на масата. — Но вие сте продължили с преследването. Вторият син на краля, Уилям? Убеден съм, че твоето сборище е имало пръст в инцидента край Кентърбъри. Можел си да организираш такава злополука — всички онези послания, изпращани уж в кралския двор, в останалите тамплиерски имения или другаде — било е чудесен начин да общуваш с последователите на вашето зловещо братство и да замисляш още злодеяния като например нападението срещу мен в гората. — Едмънд посочи Изабела. — Колкото до теб, ти, с ясното лице и черното сърце, ти си ухажвала краля, стояла си насаме с него и, сигурен съм, си слагала отрова в бокала му с вино. Каква зловредна отвара му даваш, някаква вредна отрова, която да прогние вътрешностите му? — Рицарят погледна Парменио, който се бе размърдал. Не беше свършил с генуезеца, не още, ала това щеше да почака. — Кралят несъмнено ще умре — продължи Едмънд, — измъчван от болки, жестоки страдания, заради някаква болест в стомаха или червата, и тогава навярно ще избухне нова гражданска война, която вие да използвате. Или пък на теб вече ти стига, Берингтън? Новото ти положение като магистър на английския Орден на тамплиерите повече от сигурно ще ти предостави възможност да продължиш да водиш тайния си живот. Виждал съм делата ти в Лондон и Борли — онези нещастни млади момичета! Само Бог знае какви ужаси са изтърпели. Ти си затънал в такива дела, пристрастен си към тайните си ритуали. Съмнявам се, че можеш да се възпреш, било то в Лондон или при пътуването ти в Есекс…
Майеле започна да ръкопляска, удряйки силно дланите си една в друга. Скочи на крака. Презрителните овации заехтяха из цялата зала, докато той минаваше покрай масата. Хейстанг понечи да направи нещо, ала Дьо Пайен му направи знак да остане на място. Подозираше какви бяха намеренията на Майеле и ги приветстваше, за да може да даде воля и на собствения си гняв. Майеле спря тъкмо пред него и приседна на крайчеца на масата.