— Добре, добре — промърмори Белтран, усмихна се насила и отмести поглед. — С предателство ли ще се измъкнем? С измама ли или с хитруване?
— Какво да сторим? — озъби му се Юг, тонът му беше станал остър заради подигравките на Белтран.
— Какво може да бъде сторено? — продължи все така иронично Белтран.
— Трябва да се бием! — заяви Теодор. — Не можем да устоим на обсадата. С всеки изминал ден изнемогваме все повече и повече. Нямаме друг избор, освен да излезем от Антиохия и да се бием с Карбука.
— За да ни победят ли? — попита Белтран.
— Отчаяни сме! — намеси се Юг. — Нямаме друг избор. Теодор е прав. Армията трябва да се вдигне. Видяхте небесните знаци. Божията армия трябва да изживее своя миг на възраждане. Трябва да се покаем и пречистим. — Гласът му, който до този миг се извисяваше, се сниши до шепот. — Графът знае какво обсъждахме с него. Да се изпълни Божията воля.
Двамата с Годфроа станаха и слязоха по стълбището. Малко по-късно към тях се присъединиха Алберик и Норбер. Най-после и Белтран промърмори няколко думи за сбогом и се оттегли, като остави Теодор и Елеонор сами.
— Добре ли си?
Тя му се усмихна едва-едва.
— Уморена съм, гладна, мръсна и…
— Изгубена? — попита Теодор.
— Да, изгубена.
— Всички изгубихме пътя си.
Елеонор наклони глава към него. Пиер Бартелеми беше млъкнал.
— Какво замисля брат ми, Теодор?
— Знакът — той се приближи и седна на натрупаните до нея възглавници. — Знак от Бога.
— С малко помощ от моя брат ли?
— Вероятно… — усмихна се Теодор. — Господ помага на онези, които се обръщат към него с молба за помощ.
— И вероятно — продума едва чуто Елеонор — на тези, които сами са склонни да помогнат Нему?
— Именно — прошепна Теодор. — Елеонор, в Йерусалим са скрити светите реликви, свързани със Страстите на нашия Спасител. Ами ако — той погледна към небето — подобна реликва бъде открита и тук?
Отговорът на въпроса на Теодор дойде много бързо. Пиер Бартелеми, който беше изчезнал мистериозно за няколко дни, се появи отново и се представи пред граф Реймон и Адемар дьо Льо Пюи, твърдейки, че е получил откровение. Молбата на Пиер за аудиенция при графа беше като отговор на молитва. В града вече се ширеше паника, хората се чудеха каква ли съдба ги очаква. Новините за откровението се разпространиха като пожар по стърнище и когато Пиер се яви пред графа, това, което бе изрекъл с мощния си глас, незабавно започна да се повтаря из целия град.
— Сеньори — започна той, — свети Андрей, апостолът на нашия Господ Иисус Христос, наскоро ми се яви за четвърти път. Нареди ми да върна на вас, след като този град падне, копието, с което бил пронизан нашият Господ. Не му се подчиних. Днес излязох от града с останалите, за да взема участие в сражението. Бях притиснат между двама конници, които едва не ме задушиха. Избягах и седнах отчаян и полумъртъв на някаква скала. Сили не ми бяха останали, бях изнемощял от глад, страх и мъка. Свети Андрей ми се яви като в сън и не беше сам. Заплаши ме строго, че ако не ви донеса бързо новините…
При тези думи и графът, и епископът го прекъснаха и го помолиха да обясни думите си.
— Преди месеци, когато първото земетресение разтърси Антиохия, не ви казах нищо, Бог да ми е на помощ. Една нощ, когато си легнах, земята под мен отново се разлюля. Страхът ми нарасна, а когато вдигнах очи, пред мен се явиха двама мъже. Стояха пред мен, облечени в най-светли одежди. Единият беше по-стар и червенокос. Имаше широка и гъста брада, беше среден на ръст. Другарят му с него беше по-млад, по-висок и по-красив от всеки човешки образ. По-старият мъж ми каза: «Какво правиш?» Бях загубил ума и дума от страх, но отвърнах: «Кой си ти?» Мъжът ми рече рязко: «Стани и не се страхувай. Слушай какво имам да ти река. Аз съм апостол Андрей. Събери епископ дьо Льо Пюи и граф Реймон дьо Тулуз и им кажи следните думи: Защо епископът е занемарил проповядването и появата си пред хората на кръста, те имат нужда от това?» И добави: «Ела, ще ти покажа копието на Нашия Господ Иисус Христос и ти ще го предадеш на граф Реймон, понеже Бог е отредил той да го притежава още от рождението му.» Тогава се изправих и последвах свети Андрей през града, облечен само в риза. Вървях из улиците и турците не ми сториха нищо лошо, а той ме въведе в църквата «Свети апостол Петър», която турците бяха превърнали в джамия. Вътре в църквата само два светилника пръскаха светлина като цялото слънце. Каза ми да чакам и ми нареди да седна в основата на една колона близо до стъпалата към олтара. Както вървеше пред мен, изчезна, сякаш се стопи в земята. После се показа, носеше копие, което сложи в ръцете ми. Рече ми: «Виж копието, което прониза ребрата Му и от което произлиза спасението на целия свят.» Поех го в ръцете си и заридах от радост. «Господи» помолих се, «ако това е волята Ти, ще го занеса и предам на графа.» И тогава той ми каза «Не сега, понеже скоро градът ще бъде превзет. Падне ли градът, ела с дванайсет мъже и го потърси на същото място, откъдето го извадих аз и където ти ще го намериш отново.» И той върна копието. След като ми се случиха тези неща, отново бях отведен в лагера при моята шатра. Когато се събудих, се замислих над собствената си нищожност, и твърде много се страхувах да се приближа към вас. Беше първият ден на Великите пости, около първи петли, свети Андрей ми се яви, в същото одеяние и със същия си другар и около тях сияеше ярка светлина. «Буден ли си?» попита свети Андрей. «Не спя.» «Стори ли, каквото ти наредих?» Аз отвърнах «Молих се Богу да прати друг при тях вместо мен. Аз съм само един нищожен човек, няма да ми повярват.» Той отвърна, че Бог избрал Пиер Бартелеми измежду мнозина мъже, както пшеничено зърно се избира от плява, защото виждал у мене добродетел и достойнство.