Пиер обясни после, че съобщението го успокоило, но той все пак запазил мълчание до този миг.
Новините за виденията на Пиер Бартелеми се пръснаха из града, както и предложението му да проверят истинността на предаденото му съобщение, отивайки до църквата «Свети Петър», където да потърсят копието. Явиха се и още пророци, които също заразправяха подобни истории. Ясновидци и предсказатели припомниха падащата звезда над Антиохия, земетресението и твърдяха, че в редиците им били видени небесни воини.
Елеонор слушаше с интерес. Опитваше се да поговори за това с Теодор, но той само допираше пръст към устните й и не й отговаряше. Юг и Годфроа също мълчаха. И двамата отчаяно и нетърпеливо се опитваха да накарат графа да идат до джамията, възвърнала си положението на църква «Свети апостол Петър» и да потърсят копието.
— Това е единствената ни надежда — шепнеха те. — Ако то бъде открито, великата реликва ще сплоти нашите войски.
Най-накрая графът склони. Придружен от Теодор, Юг, Годфроа, Пиер Бартелеми и останалите, той отиде до църквата «Свети Петър». Изведоха молещите се от нея, но хората се струпаха пред вратите й, слухът се разпространи из града и тълпата непрестанно нарастваше. Каменните плочи на пода бяха вдигнати. Затърсиха трескаво на мястото, посочено във видението. Не откриха нищо. Граф Реймон напусна «Свети Петър», сподирян от подигравки. Но Юг, Годфроа и Пиер Бартелеми продължиха да копаят. По-късно Теодор разказа на Елеонор какво се случило. Копаели земята, продължили още по-надълбоко, и тогава Пиер Бартелеми слязъл сам в изкопаната дълбока дупка, облечен само в риза. Коленичил за известно време, отдаден на горещи молитви към Бога, и малко по-късно махнал някакъв камък в купчината пръст около себе си, мушнал ръка в отвора и измъкнал острие на копие, свещеното острие на свещеното копие. Целунал го и го подал нагоре.
— Поличба! — извикал той. — Така иска Бог! Бог одобрява делата ни!
Новината за намереното свещено копие бързо обходила града. Даден бил знак! Случило се чудо! Водачите незабавно се събрали на съвет и се съгласили, че командването на цялата армия през следващите петнайсет дни трябва да поеме Боемунд. Адемар обявил тези петнайсет дни за дни на пост и молитвени процесии из улиците, по време на тези дни щели постоянно да бъдат отправяни молитви към Бога, да бъдат четени ектении и литургии. Отчаянието отстъпи място на ликуването. Франките вярваха, че ангелът на смъртта се е отдръпнал. Армията се събра и се приготви да напусне града, да се срещне с Карбука в открита битка. Елеонор, изтръгната от летаргията си, направи опит да се присъедини към празненствата, но двамата със Симон бяха задържани в къщата на търговеца. Елеонор не възрази, понеже не искаше да се превръща в тежест за останалите. Вече имаше отворен път напред. Възможностите бяха две — да се бият или да се осъдят на бавна смърт.
Елеонор се възхищаваше на лукавството на брат си, макар да беше доверила на Теодор, че промяната в характера на Пиер Бартелеми, пред когото Божията армия благоговееше и на когото всеки отдаваше почит, я притеснява. От устата му се лееха описания на нови и нови видения, той се беше превърнал едва ли не в главен наместник на Всемогъщия. Водачите приеха свещеното копие, но сред тях започваше да се шири и завист, породена от думите на Пиер Бартелеми, че Бог бил избрал граф Реймон да стане негов пазител. Юг и Годфроа осъзнаха, че новоизлюпеният им пророк трябва да бъде държан по-изкъсо. Посъветваха се тихо и свещената реликва беше предадена тържествено на епископ Адемар на публична церемония. Водачите бяха удовлетворени, но Боемунд, разбеснял се из града като ненаситен лъв, проявяваше пренебрежение към копието и беше съсредоточил силите си върху подготовката на армията за битка. Франките вече наброяваха около двайсет и пет хиляди, но имаха само триста коне, годни за бой. Независимо от това Боемунд възнамеряваше да рискува. Избраната от него тактика приличаше на тактиката, възприета срещу Ридуан от Алепо. Организира пет бойни части. Рицарите, които нямаха коне, бяха причислени към отрядите на пешаците. Разясниха им тактиката на турците, обясниха им колко е важно да се държат заедно и безпрекословно да се подчиняват на своите преки командири. Елеонор не можеше да разбере защо Боемунд, с вече късо подстригана коса, червендалестото си лице и горящите си сини очи е станал постоянен посетител в къщата й на Улицата на благоуханията. И което беше още по-странно, той постоянно носеше скъпи храни с кошове и купи със сладкиши и деликатеси. Къщата имаше своя конюшня, в която бяха доведени три коня, добре охранени и силни, на които също се осигуряваше отлична зоб. Елеонор прецени, че храната, доставяна тайно, по мрак, скритом от любопитни очи, беше предназначена предимно за нея, Теодор и Симон.