На празника Рождество на свети Йоан Кръстител Боемунд, облечен в смрадлива, изпоцапана кожена ризница и тъмносини панталони, с износени и прокъсани ботуши от испанска кожа, дойде при тях на вечеря. Обяви, че свети Йоан бил неговият светец покровител и че щял отпразнува деня на светеца си. Появи се в къщата, гръмогласен както винаги, стисна ръцете на Юг и Годфроа, потупа Симон по рамото, потупа по рамото и Теодор, и прегърна Елеонор толкова разгорещено, че чак я повдигна от земята. Наболата му брада одраска лицето й. Пусна я на пода, сякаш тръшна топ сукно, а после започна да бърше капките пот по врата си.
— Бог знае само колко обичам жена да се извива под мене, но не го споменавайте на епископа!
Боемунд разпери ръце и гръмко се разсмя на шегата си. После се отпусна на възглавниците и махна на останалите да се присъединят към него. Грамадните му ръце начупиха безквасния хляб, набитите му пръсти затърсиха маслини из купата. Големите му бели зъби разкъсваха печения пъдпъдък. От време на време отпиваше от чашата си и рязко я поднасяше на Симон отново да я напълни. Оригна се и смигна на Елеонор, после облиза пръстите си, приведе се напред и й благодари за предаването на «Близначките».
— Ами Фируз? — попита тя.
— Мъртъв е — Боемунд изпъна мрачно лице, очите му бяха скръбни. — Убиха го по погрешка още при първата атака.
Елеонор долови някакво трепване в светлите сини очи и се запита дали Фируз още от самото начало не е бил набелязан като човек, от чиито услуги повече нямаше да се нуждаят.
Най-накрая великанът заяви, че е сит и скочи, както сам каза, за да нагледал «прекрасните си момчета», които пазеха вратите и подходите от шпиони и подслушвачи.
— Не само от турците — измърмори Теодор. — Между Боемунд и Реймон се разгаря съперничество за властта над Антиохия.
— Чух те — Боемунд се върна в стаята, потупа Теодор по гърба и седна на възглавниците. — Но преди да продаваме мечата кожа, нека първо да убием мечката!
Потопи пръст във виното си и нарисува на бяла кърпа груба карта на Антиохия.
— Тук е крепостта на планината Силпиус, която държат турците. Те могат да предават съобщения до врага пред портите на града със знамена, както и с вестоносци. Всяка от главните порти: на свети Георги, на моста, Портата на херцога и тази на свети Павел, сега е обсадена от турците. По-нататък е разположен главният лагер на Карбука. Имат около осемдесет хиляди души срещу нашите двайсет и пет хиляди. Трябва да са чули за проклетото… — Боемунд се поправи — за нашето свещено копие, но със сигурност не знаят, че смятаме да се бием! Тактиката ни е проста. Божията армия е разделена на пет части. Първата ще се предвожда от Юг дьо Пари. Той ще нанесе първия удар на врага, после ще се отдръпне, като ще даде възможност на останалите да тръгнат.
— През коя порта? — попита Юг.
— Цялата армия ще излезе през Портата на моста. Франките от севера, под командването на Робер Нормански и Робер Фландърски, ще последват Юг дьо Пари. След това идва ред на Годфроа дьо Буйон, който предвожда германците, а епископ Адемар ще поведе провансалците. — Боемунд сви рамене. — Разбирам, че граф Реймон все още не се е възстановил от болестта. Танкред и аз ще предвождаме петия отряд. Щом излезем от града, ще се разположим в полукръг и ще тръгнем за среща с Карбука през равнината, като Оронт ще остане от дясната ни страна. Няма нужда да ви обяснявам слабостите и недостатъците на плана.