— Щом се разгърнем — заяви Юг, — турците, които обсаждат вратите, ще ни нападнат по фланговете и отзад.
— И което е по-лошо — добави Годфроа, — ако Карбука тръгне бързо насреща ни, ще ни обкръжат и разбият.
— Много добре, много добре — пое си дъх Боемунд. — Предположих, че ще кажете това, но врагът няма да ни очаква. Танкред и аз ще поемем всяка атака, която идва отзад. Турците от другите страни ще трябва да пресекат Оронт. Ще се качват на лодки, ще разкъсат строя си, ще са лесни за отблъскване, ще бъдат повече дразнител, а не сериозен враг. Главната заплаха идва от Карбука, но той допусна голяма грешка. Разстоянието между Антиохия и главния му лагер е твърде голямо. Ако можем да излезем, да се разположим, да се справим с предните постове и да се насочим като стрела право към армията на Карбука, може и да извоюваме победата. Хората ни са отчаяни, но вдъхновени. Вече си дават сметка, че трябва да излязат на бой, защото в противен случай са обречени на сигурна смърт!
Стомахът на Елеонор се присви, тя усети по гърба си студените тръпки на страха. Можеше да прозре намеренията на Боемунд. Планът беше грубо нахвърлян, прост, но и много ефективен. Божията армия се изсипва през Портата на моста и се разполага в равнината. Ще напредват на север, десният фланг ще е защитен от реката. Турците, които обсаждат портите, може и да атакуват, но все пак ще бъдат изненадани. Ще им се наложи да се прехвърлят през реката и няма да успеят да вземат надмощие над множеството франки. Онези в крепостта няма да могат да сторят кой знае какво. Опасявайки се от предателство или измама, те ще останат вътре, докато не стане ясен изходът от битката. Ако обаче Карбука тръгне с многочислената си армия към тях, Божията армия щеше чисто и просто да бъде обкръжена, хваната в капан и унищожена. Тя вдигна рязко очи. Юг и Годфроа избягваха погледа й. Теодор се взираше в грубата карта, по която Боемунд почукваше с пръст. Седналият до нея Симон трепереше едва забележимо.
— Трябва да убедите Карбука да не тръгва срещу нас — каза тя. Боемунд не сведе погледа на леденосините си очи. — Вече сте започнали да го убеждавате, нали?
Той кимна едва доловимо.
— Как?
— Лесно. Един от командирите ми беше убит при крепостта. Разиграхме цяла драма с опити да приберем тялото му, но накрая се оттеглихме. Той беше добър войник. — Боемунд присви очи. — Истински боец. Обичаше слънцето и виното. Отправи се на поход на изток, за да стане голям сеньор. Положи пред мен клетва, че ще ми служи и в живота и в смъртта. И наистина ми служи така. Преднамерено оставих писмо в трупа му. Турците в крепостта ще го прочетат и ще го предадат на Карбука. В това писмо до император Алексий аз разкривам, че съм бил провъзгласен за главен предводител на Божията армия, че имам намерение да избягам от Антиохия и да оставя граф Реймон сам на съдбата му. — Боемунд се усмихна. — Все пак неприязънта между двама ни е добре известна, както и фактът, че възнамеряваме да се отправим обратно към владенията на императора.
— Затова Карбука няма да помръдне — проговори Симон. — Ще си остане в лагера, където има достатъчно прясна вода и е далеч от заразите около града. Знае, че е достатъчно само да седи и да чака. Гарнизоните му при градските порти ще ти причинят загуби, вероятно ще отслабят армията ти…
— Именно — Боемунд потупа по масата. — А когато стигнем до Карбука, ще бъдем изтощени, изпепелени от слънцето, гладни и жадни. Може да се предадем, може и да се съпротивляваме, но… — той сви рамене — защо му е на Карбука да ни търси, когато сами ще идем при него? Ние трябва да бъхтим под слънцето, през облаци прах и да понасяме нападения. Той се има за ловец, който само чака капанът да хлопне.
— А как можеш да бъдеш сигурен, че Карбука е прочел писмото ти?
— Много просто — продължи замислено Боемунд. — Не е помръднал от мястото си. Научил е от шпионите си, а и от стражата на крепостта, че се готвим да напускаме града. Независимо от това не е напуснал лагера си, нито е подсилил предните си постове около градските порти. Не, мисля, че писмото е там, той чака. Онова, което трябва да направим — той посочи Елеонор, — което ти трябва да направиш, е да го убедиш, като му съобщиш точното време, ден и място на нашето потегляне.