Елеонор погледна към Симон, който седеше със затворени очи, поклащаше се напред-назад, и нечуто се молеше.
— Ще отида — прошепна Елеонор, — но Бог ми е свидетел, това е много опасно. Питам ви, какво ще стане, ако Фируз е казал някому? Ако някой от турците знае, че ние сме му помогнали да предаде «Близначките» и този турчин сега е с Карбука?
— Не! — Теодор замаха с ръце, за да засили убедителността на доводите си. — «Близначките» паднаха през нощта. Само граф Боемунд, Юг и Годфроа знаеха за нашата намеса. Всички останали мислят, че Фируз е действал сам. В нощта, когато кулите паднаха, Симон и Иможен бяха затворени. Ти, както ти казах, остана скрита в тъмнината. Хората, които минаваха покрай теб, бяха овладени от яростта на битката. Аз изчезнах веднага заедно с Юг и Годфроа…
— За предстоящото предателство ли се подготвяше вече? — позасмя се Елеонор.
— Не — отвърна Теодор. — Приготвях се за провал, за възможността нападението над Антиохия да бъде отблъснато. Щеше да се наложи да скалъпим някаква история, много подобна на сегашната — че Фируз е бил предател, а пък ние сме били верни съратници на Яги Сиян.
— След миг ще отида при Иможен — прекъсна го Юг, — но освен нея, а вероятно и Белтран, само хората в тази стая знаят истината за предаването на «Близначките». Фируз и онези мъже са мъртви, и сега това е предимство за нас.
Елеонор си припомни осеяния с трупове праг на кулата и шуртящата на мъждукащата светлина кръв. Дали, чудеше се Елеонор, случилото се с Фируз е случайност? Или той и останалите са били нарочно избити от тези безмилостни мъже? Почувства, че мръзне, обзе я чувство на отчуждение.
— Ами ако някой шпионин от Антиохия им разкаже истината? — настоя Симон.
— Каква истина? — попита Боемунд.
— Че когато градът е паднал, сме се присъединили към Божията армия, която се е отнесла към нас като към герои, каквито сме!
Боемунд отново ги загледа преценяващо. Юг и Годфроа седяха, превили рамене. Юг дъвчеше ъгълчето на устната си, сякаш вече беше обмислял думите на Симон и знаеше отговора.
— Кой знае, че сте били приети? — отговори Годфроа. — Намерихте подслон в тази къща през последните три седмици. Колко души знаят? Никой освен неколцина доверени членове на Бедните братя от Храма.
Елеонор разбра защо ги държаха нея и Симон. Наистина малцина бяха разбрали какво точно се бе случило в «Близначките». Това беше строго пазена тайна.
— Може да има предател — проговори Юг — сред нашите братя, така мисли граф Реймон. Но спомнете си, че само хората в тази стая заедно с Иможен и Белтран знаят за истинската ви роля в предателството на Фируз. Кълна се, че откакто Антиохия падна, и двамата — и Белтран, и Иможен — бяха държани затворени и следени отблизо — той се усмихна. — Мисля, че и те го знаеха. А и вие ще избягате от Антиохия късно следобед на двайсет и седми юни. Ние ще излезем през Портата на моста сутринта на двайсет и осми. Нито един шпионин няма да разполага с достатъчно време да изпрати вест до Карбука, а вие ще носите със себе си отсечените глави като доказателство за историята, която ще разкажете. Защо Карбука да не ви повярва?
— Ще идем — прошепна Елеонор. — Опасно е, но и тук не сме в безопасност. Можем поне да опитаме — тя погледна към Боемунд. — Но ако е рекъл Бог и стигнем Йерусалим, ти трябва да се закълнеш, че каквото и да поискам, за каквото и да помоля, ще го получа. Ако не от теб, господарю мой Боемунд — тя се обърна към брат си и Годфроа, — тогава от вас или от граф Реймон.
И тримата тържествено се съгласиха. Теодор изглеждаше изненадан. Симон промърмори нещо за свободата си, захленчи за предстоящите опасности, после срещата приключи.
Два дни по-късно накараха Теодор да се изкачи до уединен участък от защитната стена близо до Портата на свети Георги. На хората на Боемунд, които трябваше да стоят там на стража, беше тихомълком наредено да изоставят постовете си. Към една от дървените колони на моста беше изпратена стрела. Понесъл запалена факла, към нея изтича турчин. Стрелата беше измъкната и мъжът изчезна в мрака. По-късно на следващата сутрин Елеонор, Теодор и Симон се промъкнаха през вонящите улици към огромен парк, който граничеше с Портата на козата — тясна като иглено ухо врата на около шейсет стъпки от Портата на свети Георги. Елеонор, цялата в пот и изпълнена с мрачни предчувствия, мъкнеше дисаги, натъпкани с малкото й вещи. Беше постоянно нащрек, дебнеше всичко и всеки. В началото на тъмна уличка едно куче душеше труп. Двама войници се биеха около кошница с диви треви и билки, минаха покрай неколцина младежи, чиито кореми се бяха подули от глад.