Ала Тамзин се появи, когато Мийна вече трябваше да си тръгва. Бяхме седнали на двойната люлка, направена от Евън, в очакване да пристигне господин Чари — и ето я изведнъж, седнала между нас на облегалката на люлката, и ми се усмихва по начин, който винаги превръщаше вътрешностите ми в шоколадов сироп.
— Мийна, тя е тук — казах аз.
Мийна се огледа наоколо, лицето й бе пламнало от вълнение.
— Къде е, Джени? Покажи ми!
Посочих великодушно и ги представих:
— Господарке Тамзин Уилоби, това е скъпата ми приятелка Мийна Чари. Госпожице Мийна, имам честта да ви представя Тамзин Елспет Катрин Мария Дюбоа Уилоби от фермата Стауърхед — поклоних се и зачаках двете да се открият една друга.
Но не стана така. Тамзин тъжно поклати глава, а Мийна се взираше с широко отворени очи във всички посоки и само питаше:
— Къде е, Джени? Къде е тя?
Никога няма да забравя как звучеше гласът й тогава. Като на малко момиченце, което все повече и повече се страхува, че парадът, спектакълът или купонът са започнали без него.
Тя не беше видяла Черното куче. Не виждаше и Тамзин. Не знаех какво да правя. Попитах:
— Усещаш ли аромата?
Мийна кимна. Със същия тънък глас каза:
— Знам, че тя е тук. Само че… — и остави думите да заглъхнат. Тамзин се наведе напред и допря ръка до бузата на Мийна. Мийна зъмръзна на място, очите й се уголемиха. Погледна ме и аз кимнах.
— О! — възкликна тя, но аз почти не чух възгласа й. Трябваше за миг да извърна глава. Не ми се струваше уместно да я виждам в това състояние.
— Не е честно — измрънках аз. — Трябваше да си ти.
Това изведнъж върна старата Мийна.
— Какво? Защо? Защото изглеждам както трябва ли? Защото си мислиш, че изглеждам като човек, способен да вижда призраци? Трябва да спреш с това, Джени, веднага. Отразява ти се зле, а мен ме кара наистина да се чувствам кофти. Тя е избрала теб, след като никога не е разговаряла с никого, и няма нищо друго, което да говори толкова красноречиво за самата теб. Мисля, че баща ми идва.
Така беше. Мийна стана и се обърна натам, където мислеше, че седи Тамзин. Трябваше да я попреместя. Произнесе ясно:
— Сбогом. Радвам се, че говориш с моята приятелка Джени. Тя е най-добрият човек, който може да е на твоя страна, можеш да ми вярваш. — За миг млъкна и докосна бузата си. Ако можеш да ме чуеш… аз също съм на твоя страна. — После се затича да посрещне господин Чари, а ние двете с Тамзин останахме да гледаме подире й.
Двайсет и две
Тамзин ме нахока заради Дъбовите хора. Мислех, че Мийна наистина ме е обработила, но след думите на Тамзин разбрах, че не съм била напълно в нейната власт.
— Глупава, тъпа, дървена главо, да не си полудяла? След всичките ми предупреждения да тръгнеш през тази прокълната гора? Господарке Джени Глукстейн, какво те е прихванало? Що за облак е замъглил главата ти? Кажи ми! — Имаше и много други упреци. Тя беше толкова вбесена, че загуби обичайната си прозрачност — изглеждаше също толкова истинска, колкото и Сали, когато ми викаше. Бях очарована да я гледам такава и зная, че съм изпуснала някои изключителни думи от XVII век.
Изобщо не помогна, когато казах, че съм навлязла съвсем малко в гората и само след Мийна, че не съм могла да я оставя сама, защото тя не обърна никакво внимание на предупрежденията ми. Тамзин се хвана за това.
— Изобщо не ми се оправдавай, дете — ти трябва да я пазиш от опасност. Трябвало е да я хванеш за косата още в онзи първи момент, когато е споменала, че ще тръгне през гората. — О, как се гневеше! Беше толкова прекрасна!
След малко се поуспокои (макар че си спомняше колко се е ядосала — и по каква причина — доста след като вече очаквах да е забравила). Застана пред мен и докосна бузата ми, както бе направила с Мийна.
— Джени — прошепна Тамзин, — скъпа моя господарке Джени, още ли не разбираш, че толкова ме е страх да не те загубя, колкото… — Не довърши мисълта си, а започна отначало: — Скъпа Джени, ти добре познаваш опасностите в собствения си свят, но сега се движиш и в моя и трябва да се вслушваш и в малкото, което мога да ти кажа за него. В онова, което наричате нощ, има и по-лоши неща от Дъбовите хора.
— Но на мен ми харесва. Все ми е едно какво се движи свободно в твоя свят, но той ми харесва повече от моя. Обичам да се разхождам нощем дори и когато не съм с теб, след като зная. Дори и на дневна светлина всичко е различно, защото зная.