Тя последва санитаря по дългия коридор, заобиколи ъгъла и се спусна по друг подобен коридор. Там, към края, тя лесно разпозна стаята, към която се бяха насочили: това можеше да бъде само тази, в която отвън стояха на стража четирима мъже в костюми. Кофи беше пропуснал да види истинската яка, но със сигурност нямаше да пропусне нищо друго.
Агентите се обърнаха, когато тя се приближи. Хейуърд разпозна единия от тях като личния служител на Кофи, агент Рабинер. Той не изглеждаше щастлив да я види.
"Сложете оръжията си в ключалката, капитане - каза той за поздрав.
Капитан Хейуърд извади служебното си оръжие и лютив спрей и ги постави в ключалката.
"Изглежда, че ще го задържим - каза Рабинер с безцеремонна усмивка. "Приклещихме го на Декър и това отговаря на федералния закон за смъртно наказание до съвършенство." В момента е въпрос на това да приключим с психиатричната оценка. До края на седмицата той ще бъде в изолатора в Херкмур. Утре ще го изправим пред съда."
"Тази сутрин сте доста бъбрив, агент Рабинер", каза Хейуърд.
Това го накара да замълчи.
"Искам да го видя сега. Първо аз, после ще доведа един гост".
"Ще влезете сам или искате защита?"
Хейуърд не си направи труда да отговори. Просто се отдръпна и изчака, докато един от агентите надникна през стъклото, после отключи вратата, с готово оръжие.
"Излезте, ако се стигне до физическа саморазправа" - каза Рабинер.
Капитан Хейуърд влезе в ярко осветената килия.
Пендъргаст, облечен в оранжев затворнически комбинезон, седеше спокойно на тясното легло. Стените на килията бяха дебело подплатени и нямаше друго обзавеждане.
За момент Хейуърд не каза нищо. Толкова беше свикнала да го вижда в добре скроен черен костюм, че облеклото ѝ изглеждаше непонятно не на място. Лицето му беше бледо и издължено, но все още сдържано.
"Капитан Хейуърд." Той се изправи и я насочи към леглото. "Моля, седнете."
"Всичко е наред. Предпочитам да стоя."
"Много добре." Пендъргаст също остана изправен, от учтивост.
В малката килия се възцари тишина. Хейуърд не беше от хората, които се оказват в затруднение откъм думи, но фактът беше, че все още не знаеше точно какъв импулс я бе подтикнал да направи това посещение. След миг тя прочисти гърлото си.
"Какво направихте, за да вбесите специален агент Кофи?" - попита тя.
Пендъргаст се усмихна малко вяло. "Агент Кофи има прекалено високо мнение за себе си. Това е мнение, което никога не съм бил в състояние да споделя. Преди няколко години работихме заедно по един случай, който не завърши добре за него".
"Питам, защото се опитахме да получим юрисдикция по случая, но никога не съм виждал ФБР да тъпче толкова силно нюйоркската полиция. И това не беше направено по обичайния полушеговит начин."
"Не съм изненадан."
"Работата е там, че по случая имаше няколко странни развития, които все още не са официални и за които исках да ви попитам."
"Моля, попитайте."
"Оказа се, че Марго Грийн е жива. Някой е направил бърза операция в болницата, като е уредил тя да бъде откарана с медикаменти в щата под фалшиво име, а на нейно място е подменил трупа на бездомна наркоманка, която е трябвало да бъде изпратена на грънчарското поле. Медикът казва, че това е честна грешка, а медицинският директор твърди, че става дума за "достойно за съжаление бюрократично объркване". Забавно е, че и двамата се оказват ваши стари познати. Майката на Грийн едва не получи инфаркт, когато научи, че дъщерята, която току-що беше погребала, е жива."
Тя направи пауза, очите ѝ се присвиха, а после избухна: "По дяволите, Пендъргаст! Не можеш ли да направиш нещо по правилата? И как можеш да подложиш една майка на това?"
Пендъргаст замълча за миг, преди да отговори. "Защото скръбта ѝ трябваше да е истинска. Диоген щеше да прозре всяко преструване. Колкото и да беше жестоко, то беше необходимо, за да се спаси животът на Марго Грийн, а нейният живот в крайна сметка е по-важен от временната скръб на една майка. Същата тази нужда от максимална секретност ми попречи да кажа дори на лейтенант Д'Агоста".
Хейуърд въздъхна. "Както и да е, току-що говорих с Грийн по телефона. Тя е невероятно слаба, имала е най-близките разговори, но беше много ясна. И това, което имаше да каже, ме изненада адски много. Абсолютно настоява, че ти не си бил нападателят й, а описанието й доста добре съвпада с другото описание, което имаме за брат ти. Проблемът е, че на местопрестъплението и по оръжието, с което Грийн се е защитавала, е имало твоя кръв, както и влакна, косми и други веществени доказателства. Така че имаме сериозна главоблъсканица с доказателствата."