"Със сигурност."
"Разговорите ни с Виола Маскелен потвърждават историята ви за Диоген, поне това, което разбирам от нея. Тя настоява, че именно той е извършил отвличането, а не вие. Казва, че по принцип е признал за убийствата и й е показал един от откраднатите диаманти от Астор Хол. Няма доказателства, разбира се, само нейната дума, но тя ни помогна да стигнем до скривалището, където е била държана. Там открихме доста неща, включително доста убедителни доказателства, които свързват Диоген с кражбата в Астор Хол - доказателства, от които той явно не възнамеряваше да се откаже."
"Интересно."
"Почти заловихме в тунелите човек, за когото лейтенант Д'Агоста се кълне, че е Диоген. Гемологът Каплан също го подкрепя, както и Маскелин. Всичките им предварителни разкази съвпадат и знаем, че не би могъл да си ти. Помолихме британските си колеги да започнат разследване на смъртта на Диоген в Англия, но това ще отнеме време. Както и да е, доказателствата изглежда сочат, че брат ви все пак може да е жив. Имаме трима души, които със сигурност вярват в това".
Пендъргаст кимна. "И в какво вярвате вие, капитане?"
Хейуърд се поколеба. "Че случаят заслужава по-нататъшно разследване. Проблемът е, че ФБР се движи с пълна сила напред, повдигайки обвинения за убийство на федерален агент, и изглежда, че в момента не може да им пука за каквито и да било несъответствия в останалите трима. Или по-скоро в две, тъй като убийството на Грийн все пак не е било убийство. Което донякъде обезсмисля продължаващото ми разследване на тези други убийства".
Пендъргаст кимна. "Виждам проблема ви."
Хейуърд го погледна с любопитство. "Просто се чудех - имате ли да ми кажете нещо по въпроса?"
"Че вярвам в способностите ви като полицейски служител да откриете истината."
"Нищо повече?"
"Това е много, капитане."
Тя направи пауза. "Помогни ми, Пендъргаст."
"Човекът, който може да ви помогне, е лейтенант Д'Агоста. Той знае всичко, което трябва да се знае за случая, и вие не бихте могли да направите нищо по-добро от това да използвате неговия опит."
"Знаеш, че това е невъзможно. Лейтенант Д'Агоста е на променено дежурство. В момента той не може да помогне на никого."
"Няма невъзможни неща. Просто трябва да се научиш как да огъваш правилата".
Хейуърд въздъхна раздразнено.
"Имам въпрос към вас - каза Пендъргаст. "Знае ли агент Кофи за повторната поява на Марго Грийн?"
"Не, но се съмнявам, че ще му пука особено. Както казах, те са сто процента съсредоточени върху Декър".
"Добре. Искам да ви помоля да запазите тази информация в тайна възможно най-дълго. Смятам, че Марго Грийн е в безопасност от Диоген, поне в краткосрочен план. Брат ми е паднал на земята и известно време ще ближе раните си, но когато се появи, ще бъде по-опасен от всякога. Моля ви да държите под око д-р Грийн през останалата част от възстановяването ѝ. Същото се отнася и за Уилям Смитбек и съпругата му Нора. И за вас самите. Страхувам се, че всички вие сте потенциални мишени".
Хейуърд изтръпна. Това, което само преди два дни бе изглеждало като налудничава фантазия, сега започваше да изглежда смразяващо реално.
"Ще го направя", каза тя.
"Благодаря ви."
В килията се възцари нова тишина. След миг Хейуърд се събуди.
"Е, по-добре да тръгвам. Наистина дойдох само като ескорт на някой друг, който иска да те види".
"Капитане?" Пендъргаст каза. "Последна дума."
Тя се обърна отново към него. Той стоеше там, блед на изкуствената светлина, а хладният му поглед се спираше върху нея.
"Моля те, не бъди прекалено строг към Винсънт."
Въпреки себе си Хейуърд бързо отвърна поглед.
"Това, което направи, го направи по моя молба. Причината, поради която ти каза толкова малко, причината, поради която се изнесе - тези действия бяха, за да те предпази от брат ми. За да ми помогне, за да защити живота, той направи тежка професионална жертва - надявам се и се моля жертвата да не бъде и лична."
Хейуърд не отговори.
"Това е всичко. Довиждане, капитане."
Хейуърд намери гласа си. "Довиждане, агент Пендъргаст."