Но той трябваше да продължи да работи. Бяха му отнели всичко: кариерата, връзката с Хейуърд, най-близкия му приятел - всичко. Оставаше му само едно нещо: да докаже невинността на Пендъргаст. А за да го направи, трябваше да намери Диоген.
В дълбините на къщата се чу слаб звън. Някой беше на вратата.
Констанс вдигна очи. За най-кратък миг на лицето ѝ се появи гол страх - и още нещо, нещо неизразимо - преди да се спусне воал от празнота.
Д'Агоста се изправи. "Всичко е наред. Вероятно просто съседски деца, които си играят наоколо. Ще проверя."
Той остави папката настрана, изправи се, тайно провери оръжието си, след което започна да върви към вратата на библиотеката. Но още докато го правеше, видя, че Проктор се приближава от другата страна на приемната зала.
"Един джентълмен е дошъл да ви види, сър - каза Проктор.
"Взели сте необходимите предпазни мерки?" Д'Агоста попита.
"Да, сър, аз..."
Но точно тогава на галерията зад Проктор се появи мъж в инвалидна количка. Д'Агоста се загледа учудено, когато разпозна Ели Глин, ръководителя на "Ефективни инженерни решения".
Мъжът мина покрай Проктор и Д'Агоста и се насочи към една от масите в библиотеката. С рязко движение на ръката си той отмести няколко купчини книги и освободи място. След това сложи на масата куп документи: чертежи, планове, строителни планове, механични и електрически схеми.
Констанс беше станала и стоеше с книга в ръка, гледайки го.
"Какво правиш тук?" Д'Агоста попита. "Как намерихте това място?"
"Не обръщай внимание на това - каза мъжът и се обърна към Д'Агоста с блясък в здравото си око. "Миналата неделя дадох едно обещание."
Той вдигна облечената си в черна ръкавица ръка, а в нея имаше тънка манилска папка. Той я сложи на масата.
"И ето го: предварителен психологически профил на Диоген Дагрепон Бернули Пендъргаст. Мога да добавя, че е актуализиран, за да отрази последните събития - поне това, което успях да разбера от новинарските репортажи и моите източници. Разчитам на вас да ми кажете повече."
"Има много повече."
Глин погледна към него. "А вие трябва да сте Констанс."
Тя кимна по начин, който беше почти реверанс.
"Ще имам нужда и от твоята помощ."
"Ще се радвам."
"Защо този внезапен интерес?" Д'Агоста попита. "Имах чувството, че..."
"Впечатлението, че не му давам приоритет? Не съм. По онова време ми се струваше сравнително маловажен проблем, начин да спечеля лесен хонорар. Но после се случи това." И той потупа манилската папка. "Може би няма по-опасен човек на света."
"Не го разбирам."
На устните на Глин се появи мрачна усмивка. "Ще разбереш, когато прочетеш профила."
Д'Агоста кимна към масата. "А какви са всички тези други документи?"
"Чертежи и механични планове за крилото с максимална сигурност на поправителния дом "Херкмур" в северната част на щата Ню Йорк".
"Защо?"
"Мисля, че "защо" е очевидно. Моят клиент, агент Пендъргаст."
"Но Пендъргаст е в Белвю, а не в Херкмур."
"Той ще бъде в Херкмур съвсем скоро."
Д'Агоста погледна Глин с изумление.
"Искам."
Констанс си пое рязко дъх.
"Това е едно от най-лошите пера в страната. Никой никога не е бягал от Херкмур."
Глин продължаваше да се взира в Д'Агоста. "Наясно съм с това."
"Смяташ ли, че това изобщо е възможно?"
"Всичко е възможно. Но трябва да получа помощта ти."
Д'Агоста погледна надолу към разхвърляните по масата документи и чертежи. Там имаше всичко възможно - диаграми и чертежи на всяка техническа, структурна, електрическа и механична система в сградата. После погледна Констанс. Тя кимна почти незабележимо.
Накрая той погледна към единственото блестящо око на Глин. За пръв път от много време насам той почувства силен, внезапен прилив на надежда.
"Влизам", каза той. "Бог да ми помогне, аз съм вътре."
По белязаното лице на Глин се разля още една усмивка. Той леко плясна купчината документи с облечената си в ръкавица ръка. "Хайде, приятели - имаме работа за вършене."
***