„Подгонена бях от града ти от страх за живота си.“
— Беше време. Карт пожела да се махна.
— Кой? Те имат вода в жилите си. Търговците на подправки? Имат пача между ушите. А всички Немрящи са мъртви. Трябваше да ме вземеш за свой съпруг. Почти съм сигурен, че поисках ръката ти. Молих те дори.
— Само петдесетина пъти — пошегува се Денерис. — Твърде лесно се предавате, милорд. Защото трябва да се омъжа, всички са съгласни за това.
— Халееси трябва да има хал — каза Ирри, докато пълнеше отново чашата на кралицата. — Това се знае.
— Да я поискам ли отново? — зачуди се на глас Ксаро. — Не, познавам тази усмивка. Усмивка на жестока кралица, играеща си с мъжките сърца. Смирени търговци като мен не са нищо повече от камъни под драгоценните й пантофки. — Самотна сълза бавно се стече по бледата му страна.
Дани го познаваше твърде добре, за да се трогне. Картските мъже можеха да плачат когато си поискат.
— О, стига вече. — Взе една череша от купата на масата и я хвърли по носа му. — Може да съм младо момиче, но не съм толкова глупава, че да си взема за съпруг мъж, който намира едно плато с плодове за по-възбуждащо от гърдата ми. Видях кои танцьори наблюдавахте.
Ксаро избърса сълзата си.
— Същите, които и ти, да. Ето на, приличаме си. Щом няма да ме вземеш за съпруг, ще се примиря да съм твой роб.
— Не искам роби. Освобождавам те. — Накиченият му със скъпоценни камъни нос бе изкусителна мишена. Този път Дани хвърли по него кайсия.
Ксаро я улови във въздуха и отхапа.
— Откога възникна тази лудост? Трябва ли да се смятам за щастлив, че не освободи собствените ми роби, когато ми гостува в Карт?
„Бях кралица просякиня, а ти беше Ксаро от Тринайсетте — помисли Дани. — И единственото, което искаше, бяха драконите ми.“
— Робите ти изглеждаха добре гледани и доволни. Едва в Ащапор се отвориха очите ми. Знаеш ли как отглеждат и обучават Неопетнените?
— Жестоко, несъмнено. Когато един ковач прави меч, пъха лезвието в огъня, бие го с чук, след това го потапя в ледена вода, за да закали стоманата. Искаш ли да вкусиш сладостта на плода, трябва да поливаш дървото.
— Това дърво беше поливано с кръв.
— Как иначе, за да стане войник? Твое сияние се наслади на танцьорите ми. Ще те изненада ли, ако научиш, че са роби, гледани и обучавани в Юнкай? Танцуват откакто са проходили. Как иначе да се постигне такова съвършенство? — Отпи глътка вино. — Вещи са във всички еротични изкуства също така. Мислех си да ти ги подаря.
— Непременно. — Дани не беше изненадана. — Ще ги освободя.
Той потръпна.
— А какво ще правят със свободата си? Все едно да дадеш на риба ризница. Те са създадени да танцуват.
— Създадени от кого? От господарите им? Може би биха предпочели да строят или да пекат, или да копаят? Питал ли си ги?
— Може би слоновете ти предпочитат да са славеи. Вместо със сладка песен нощите на Мийрийн ще са пълни с оглушителен рев, а дърветата ще се чупят под тежестта на гигантски сиви птици. — Ксаро въздъхна. — Денерис, радост моя, под тази хубава млада гръд бие нежно сърце… но приеми съвета на една по-стара, по-мъдра глава. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Много неща, които изглеждат зли, може да са добри. Помисли за дъжда.
— За дъжда? — „За глупачка ли ме взима, или просто за дете?“
— Кълнем дъжда, когато пада на главите ни, но без него ще измрем от глад. Светът се нуждае от дъжд… и от роби. Кривиш лице, но е истина. Помисли си за Карт. В изкуство, музика, магия, търговия, във всичко, което ни прави нещо повече от зверовете, Карт седи над останалото човечество така, както ти седиш на върха на тази пирамида… но отдолу, вместо върху тухли, величието, наречено Кралицата на градовете, лежи на гърбовете на робите. Запитай се, ако всички хора трябва да ровят в земята за храна, как някой изобщо ще вдигне очите си, за да съзерцава звездите? Ако всеки от нас трябва да превива гръб, за да си построи колиба, кой ще издигне храмове в прослава на боговете? За да бъдат велики някои хора, други трябва да са поробени.
Беше твърде красноречив за нея. Дани нямаше с какво да му отговори. Усети само болка в корема.
— Робството не е същото като дъжда — настоя тя. — Валял ме е дъжд и съм била продавана. Не е същото. Никой не иска да бъде притежаван.