Ксаро сви рамене равнодушно.
— Между другото, когато слязох на брега в милия ви град, случайно се натъкнах на речния бряг на един мъж, който веднъж ми гостува в имението, търговец, който продаваше редки подправки и отбрани вина. Беше гол до кръста, зачервен и кожата му се белеше, и като че ли копаеше дупка.
— Не е дупка. Изкоп, да докара вода от реката до нивите. Решили сме да насадим боб. Нивите с боб трябва да се напояват.
— Колко мило от страна на стария ми приятел, че помага с копаенето. И колко неприсъщо за него. Възможно ли е да не е имал никакъв избор по въпроса? Не, едва ли. Вие в Мийрийн нямате роби.
Дани се изчерви.
— На приятеля ви му се плаща с храна и подслон. Не мога да му върна богатството. Мийрийн има нужда от боб повече, отколкото от редки подправки, а бобът има нужда от вода.
— И моите танцьори ли смяташ да пратиш да копаят канали? Мила кралице, когато ме видя, старият ми приятел падна на колене и започна да ме умолява да го купя като роб и да го върна в Карт.
Почувства се все едно, че я беше зашлевил.
— Купи го тогава.
— Ако те устройва. Сигурен съм, че него би го устроило. — Сложи ръка на рамото й. — Има истини, които може да каже само приятел. Помогнах ти, когато дойде в Карт като просякиня, и прекосих дълги левги и бурни води, за да ти помогна отново. Има ли някое място, където бихме могли да поговорим откровено?
Дани усети топлината на пръстите му. „Топъл беше й в Карт — спомни си тя. — До деня, в който вече нямаше полза от мен.“ Стана и каза:
— Ела.
Ксаро я последва между колоните до широките мраморни стъпала, водещи към личните й покои на върха на пирамидата.
— О, най-прекрасна от всички жени — каза, щом започнаха да се изкачват, — стъпки се чуват зад нас. Някой ни следва.
— Моят стар рицар не те плаши, нали? Сир Баристан се е заклел да пази тайните ми.
Отведе го на терасата. В черното небе над Мийрийн плуваше пълна луна.
— Да се поразходим? — Дани пъхна ръката си под мишницата му. Въздухът бе натежал от миризмите на разцъфващи нощем цветя. — Говореше за помощ. Търгувай с мен тогава. Мийрийн има сол за продан, и вино…
— Гхискарско вино? — Ксаро се намръщи. — Морето осигурява всичката сол, от която Карт се нуждае, но с радост бих изкупил толкова маслини, колкото бихте ми продали. Зехтин също.
— Нямам нищо да предложа. Робовладелците изгориха дърветата. — Маслините бяха расли покрай бреговете на Робския залив от столетия, но мийрийнците бяха подпалили древните си горички, когато Дани настъпи към тях, и оставиха пред нея овъглена пустош. — Засаждаме отново, но са нужни седем години, докато едно маслиново дърво започне да ражда, и трийсет, преди да може да се нарече наистина плодоносно. Какво ще кажеш за мед?
— Хубав метал, но капризен като жена. Златото, виж… златото е прямо. Карт с радост ще даде злато… за роби.
— Мийрийн е свободен град на свободни хора.
— Беден град, който беше богат някога. Гладен град, който някога беше охранен. Кървав град, който беше мирен някога.
Обвиненията му я уязвиха. Твърде много истина имаше в тях.
— Мийрийн ще бъде богат, охранен и мирен отново, и свободен също така. Идете при дотраките, ако ви трябват роби.
— Дотраките правят роби, гхискарите ги обучават. А за да стигнат до Карт, конните господари трябва неизбежно да преведат робите си през червената пустош. Стотици ще измрат, ако не и хиляди… и много коне също, поради което никой хал не би рискувал с това. А и Карт не иска халазари да вилнеят около стените му. Смрадта от всичките тези коне… без да се обиждаш, халееси.
— Един кон има откровена миризма. Което не може да се каже за някои велики лордове и търговски принцове.
Ксаро не забеляза нападката й.
— Денерис, нека бъда откровен с теб, както се полага на приятел. Ти няма да направиш Мийрийн богат, охолен и мирен. Ще му донесеш само разруха, както направи с Ащапор. Знаеш ли, че при Роговете на Хазат се разрази битка? Кралят касапин избяга в палата си, неговите Неопетнени бягаха по петите му.
— Това се знае. — Бен Плум Кафявия беше донесъл вестта от бойното поле. — Юнкайците са си купили още наемници и два легиона от Нов Гхиз са се били редом с тях.
— Двата скоро ще станат четири, а после десет. А от Юнкай са пратили емисари до Мир и Волантис, за да съберат още наемници. Дружината на котката, Дългите пики, Брулените от вятъра. Според някои Мъдрите господари са купили и Златната дружина.