Брат й Визерис веднъж беше угостил капитаните на Златната дружина с надеждата, че може да подкрепят каузата му. „Ядоха храната му, слушаха молбите му и му се смееха.“ Дани беше още малко момиче тогава, но помнеше.
— Аз също имам наемници.
— Две чети. Юнкай ще пратят двайсет срещу теб, ако потрябва. А тръгнат ли, няма да тръгнат сами. Толос и Мантарис са се споразумели за съюз.
Това беше лоша новина, ако беше вярно. Денерис беше пратила мисии до Толос и Мантарис с надеждата да намери нови приятели на запад, за да балансират враждебността на Юнкай на юг. Пратениците й не се бяха върнали.
— Мийрийн се съюзи с Лхазар.
Това само го разсмя.
— Дотракските конни господари наричат лхазарите Агнешките хора. Когато ги стрижеш, само блеят. Не са войнствен народ.
„Дори един овчи приятел е по-добре от никакъв.“
— Мъдрите господари би трябвало да последват примера им. Пощадих Юнкай преди, но няма да направя тази грешка отново. Ако посмеят да ме нападнат, този път ще срина Жълтия им град до основи.
— А докато сриваш Юнкай, мила моя, Мийрийн ще се вдигне зад теб. Не си затваряй очите за опасността, Денерис. Твоите евнуси са чудесни войници, но са твърде малко, за да се противопоставят на ордите, които Юнкай ще прати срещу теб, след като падне Ащапор.
— Моите освободени…
— Креватни роби, бръснари и тухлари не печелят битки.
Надяваше се, че греши в това. Освободените бяха разпусната сган доскоро, но тя бе организирала мъжете на възраст годна за военна служба в отряди и бе заповядала на Сив червей да ги направи войници. „Нека мисли каквото си иска.“
— Забрави ли? Имам дракони.
— Нима? В Карт рядко те виждахме без дракон на рамото… но сега това прелестно рамо е чисто и голо като сладката ти гръд, забелязвам.
— Драконите ми са пораснали, раменете ми — не. Обикалят надалече, ловуват. — „Хазея, прости ми.“ Зачуди се колко ли знае Ксаро, какви клюки е чул. — Попитай Добрите господари на Ащапор, ако се съмняваш в тях. — „Видях как очите на един търговец на роби се стопиха и потекоха по бузите му.“ — Кажи ми честно, стари приятелю, защо ме потърси, ако не за търговия?
— За да донеса дар за кралицата на сърцето ми.
— Какъв дар? — „Що за капан е това сега?“
— Дарът, за който ме помоли в Карт. Кораби. Има тринайсет галери в залива. Твои са, ако ги пожелаеш. Докарах ти флота, която да ви прекара до Вестерос.
„Флота.“ Беше повече, отколкото можеше да се надява, тъй че това я усъмни, разбира се. В Карт Ксаро й беше предложил трийсет кораба… за един дракон.
— А какво искаш за тези кораби?
— Нищо. Вече не жадувам за дракони. Видях свършеното от тях в Ащапор на път за тук, когато моят „Копринен облак“ се отби за вода. Корабите са твои, мила кралице. Тринайсет галери, и мъже, които да дърпат греблата.
„Тринайсет. Разбира се.“ Ксаро беше един от Тринайсетте. Несъмнено беше убедил всеки от членовете да отстъпи по един свой кораб. Твърде добре познаваше търговския принц, за да помисли, че би пожертвал тринайсет от своите кораби.
— Трябва да обмисля това. Може ли да огледам корабите?
— Станала си подозрителна, Денерис.
„Винаги.“
— Станала съм благоразумна, Ксаро.
— Огледай колкото искаш. Останеш ли доволна, закълни ми се, че ще се върнеш незабавно във Вестерос, и корабите са твои. Закълни ми се в своите дракони и в своя бог със седем лика, и в пепелта на своите бащи, и замини.
— А ако реша да изчакам година-две, че и три?
Лицето на Ксаро помръкна.
— Това би ме натъжило безмерно, о, радост сладка за очите ми… защото колкото и млада и силна да изглеждаш сега, няма да живееш дълго. Не и тук.
„Предлага ми медена пита с едната ръка и ми показва камшика с другата.“
— Юнкайците изобщо не са толкова страшни.
— Не всички твои врагове са в Жълтия град. Пази се от хора със студени сърца и сини устни. Не бяха минали и две седмици, откакто се махна от Карт, когато Пиат Прий с трима от приятелите му магьосници тръгнаха да те търсят в Пентос.
Вместо да се уплаши, Дани по-скоро я досмеша.
— Добре е, че се отклоних тогава. Пентос е на половин свят от Мийрийн.