— Така е — съгласи се той, — но рано или късно до тях ще стигне вестта за драконовата кралица на Робския залив.
— Това трябва да ме уплаши, така ли? Четиринайсет години живях в страх, милорд. Всяка сутрин се будех уплашена и всяка вечер си лягах уплашена… но страховете ми бяха изпепелени в деня, в който излязох от огъня. Само едно нещо ме плаши сега.
— И кое е това, което те плаши, сладка кралице?
— Аз съм само едно глупаво малко момиче. — Дани се повдигна на пръсти и го целуна по бузата. — Но не толкова глупава, че да ти кажа това. Хората ми ще огледат корабите. Тогава ще ти дам отговора си.
— Както кажеш. — Докосна я леко по голата гръд и прошепна: — Нека остана с теб и да те склоня.
За миг беше изкусена. Може би танцьорите все пак я бяха възбудили. „Бих могла да затворя очи и да си представя, че е Даарио.“ Даарио насън щеше да е по-безопасен, отколкото наяве. Но бързо прогони тази мисъл.
— Не, милорд. Благодаря, но не. — Издърпа се от прегръдката му. — Някоя друга нощ, може би.
— Някоя друга нощ. — Устните му бяха тъжни, но в очите му имаше сякаш повече облекчение, отколкото разочарование.
„Ако бях дракон, можеше да отлетя до Вестерос — помисли тя, след като Ксаро си отиде. — Нямаше да ми трябва нито той, нито корабите му.“ Зачуди се колко души могат да поберат тринайсет галери. Бяха нужни три, за да я пренесат с нейния халазар от Карт до Ащапор, но това беше преди да се сдобие с осем хиляди Неопетнени, хиляда наемни меча и огромно воинство освободени. „А драконите, какво да правя с тях?“
— Дрогон — прошепна тихо, — къде си?
За миг почти й се стори, че го вижда зареян в небето, с големите му черни криле, затулили звездите.
Обърна гръб на нощта и попита Баристан Селми, застанал безмълвен в сенките.
— Моят брат веднъж ми каза една вестероска гатанка. Кой слуша всичко, но не чува нищо?
— Рицар на Кралската гвардия. — Гласът на Селми бе строг и тържествен.
— Чу ли какво предложение ми направи Ксаро?
— Чух, ваше величество. — Старият рицар се постара да не погледне оголената й гърда, докато й говореше.
„Сир Джора нямаше да извърне очи. Обичаше ме като жена, докато сир Баристан ме обича само като своя кралица.“ Мормон се бе оказал осведомител, донасял беше на враговете й във Вестерос, но все пак й беше давал добри съвети.
— Какво мислиш за това? За него?
— За него — лошо и лошо. Тези кораби обаче… Ваше величество, с тези кораби бихме могли да сме у дома преди да е свършила годината.
Дани никога в живота си не беше познавала дом. В Браавос беше имало една къща с червена врата, но това бе всичко.
— Пази се от картци, носещи дарове, особено ако са търговци от Тринайсетте. Има някакъв капан тук. Може би тези кораби са изгнили или…
— Ако бяха толкова неиздръжливи, нямаше да са прехвърлили морето от Карт — изтъкна сир Баристан, — но ваше величество прояви благоразумие, като настоя за оглед. Ще заведа адмирал Гролео при галерите, щом се съмне, с капитаните му и четирийсет от моряците му. Ще огледаме всяка педя от тези кораби.
— Да, направи го.
„Вестерос. Домът.“ Но ако напуснеше, какво щеше да стане с града й? „Мийрийн никога не е бил твой град — сякаш чу гласа на брат си. — Твоите градове са отвъд морето. Твоите седем кралства, където те очакват враговете ти. Родена си, за да служиш на тях с кръв и огън.“
Сир Баристан се покашля.
— Този магьосник, за когото спомена търговецът…
— Пиат Прий. — Помъчи се да си спомни лицето му, но успя да види в ума си само устните му. Виното на чародеите ги беше направило сини. Вечерната сянка — така го наричаха. — Ако можеше да ме убие заклинание на чародей, вече щях да съм мъртва. Оставих двореца им на пепел. — „Дрогон ме спаси, когато щяха да изцедят живота ми. Дрогон ги изгори всичките.“
— Както кажете, ваше величество. Все пак ще бъда бдителен.
Тя го целуна по бузата.
— Знам. Хайде, да се върнем на пира.
На другата сутрин Дани бе изпълнена с надежда, както при идването си в Робския залив. Даарио скоро щеше отново да е до нея и заедно щяха да отплават за Вестерос. „За дома.“ Една от младите й заложници й донесе сутрешната храна, пълничко свенливо момиче, казваше се Мезара. Баща й управляваше пирамидата на Мерек. Дани я прегърна и й благодари с целувка.
— Ксаро Ксоан Даксос ми предложи тринайсет галери — каза на Ирри и Джикуи, докато я обличаха за дворцовия съвет.