„Може би — помисли Джон. — Но ти лъжеш.“
— Ще обикалям за теб, копеле — заяви Дрънчащата ризница. — Ще ти давам мъдри съвети или ще ти пея сладки песни, както предпочиташ. Дори ще се бия за теб. Само не искай да нося наметалото ви.
„Не си достоен за него“, помисли Джон, но премълча. Нямаше полза от дърлене пред краля.
— Кажи ми за Морс Ъмбър, лорд Сняг — каза Станис.
„Нощният страж не взима страна“, помисли Джон, но друг глас в него прошепна: „Думите не са мечове.“
— По-старият от чичовците на Големия Джон. Вранояда го наричат. Веднъж врана го взела за умрял и му изкълвала окото. Той я хванал и й отхапал главата. Като млад бил страховит воин. Синовете му умрели на Тризъбеца, жена му при раждане. Единствената му дъщеря била отвлечена от диваците преди трийсет години.
— Затова иска главата — каза Харууд Фел.
— Може ли да се разчита на този Морс? — попита Станис.
„Сгънал ли е коляно Морс Ъмбър?“
— Ваше величество трябва да го накара да положи клетва пред неговото дърво на сърцето.
Годри Великаноубиеца се изсмя.
— Бях забравил, че вие северняците се кланяте на дървета.
— Що за бог ще се остави да го напикават кучетата? — подхвърли приятелят на Фаринг Клейтън Съгс.
Джон ги пренебрегна.
— Ваше величество, мога ли да знам дали Ъмбър са се обявили на ваша страна?
— Половината от тях, и само ако платя цената на този Вранояд — отвърна раздразнено Станис. — Иска черепа на Манс Райдър за чаша за пиене и иска опрощение за брат си, който е тръгнал на юг да се присъедини към Болтън. Ужаса на курвите го наричат.
Това също развесели сир Годри.
— Какви имена имат тия северняци! Този да не е отхапал главата на някоя курва?
Джон го изгледа хладно.
— Би могло да се каже. Курва, която се опитала да го ограби, преди петдесет години в Староград. — Колкото и странно да изглеждаше, старият Ъмбър Сланата някога беше повярвал, че най-малкият му син има заложби за майстер. Морс обичаше да се хвали за враната, която му изкълвала окото, но историята на Ходър се разправяше шепнешком… най-вероятно защото курвата, която изкормил, била мъж. — И други лордове ли са се обявили за Болтън?
Червената жрица плавно се доближи до краля.
— Видях град с дървени стени и дървени улици, пълни с мъже. Над стените се вееха знамена: лос, бойна брадва, три бора, дълги брадви кръстосани под корона, конска глава с огнени очи.
— Рогов лес, Кервин, Толхарт, Ризуел и Дъстин — вметна сир Клейтън Съгс. — Предатели, всичките. Палета на Ланистърите.
— Ризуел и Дъстин са обвързани с дома Болтън с брак — обясни му Джон. — Другите са загубили лордовете си в боевете. Не знам кой ги води сега. Вранояда не е пале обаче. Ваше величество би постъпил добре, ако приеме условията му.
Станис изскърца със зъби.
— Уведомява ме, че Ъмбър няма да се бие с Ъмбър, за никаква кауза.
Джон не се изненада.
— Ако се стигне до мечове, вижте къде се вее знамето на Ходър и поставете Морс в другия край на бойната линия.
Великаноубиеца възрази:
— Искаш да накараш негово величество да изглежда слаб. Аз викам да покажем силата си. Изгаряме Последно огнище до основи и тръгваме на война с главата на Вранояда, набучена на копие, като урок към следващия лорд, който дръзне да предложи половин васалство.
— Чудесен план, ако искате всяка ръка в Севера да се вдигне срещу вас. Половин е повече от нищо. Ъмбърите не хранят любов към Болтън. Ако Ужаса на курвите се е присъединил към Копелето, то е защото Ланистърите държат Големия Джон в плен.
— Това е поводът, не причината — заяви сир Годри. — Ако племенникът умре в окови, тези чичовци могат да си присвоят земите му.
— Големия Джон има синове и дъщери. В Севера децата на покойника все още идват пред чичовците му, сир.
— Освен ако не умрат. Мъртвите деца идват последни навсякъде.
— Предложете това в присъствието на Морс Ъмбър, сир Годри, и ще научите повече за смъртта, отколкото може би ще ви се иска.
— Убил съм великан, момче. Защо да ме е страх от един въшлив северняк, който си рисува великан на щита?
— Вашият великан бягаше. Морс няма да бяга.
Едрият рицар се изчерви.
— Дързък език имаш в солария на краля, момче. В двора запя друга песен.
— О, стига вече, Годри — каза сир Джъстин Маси, отпуснат пълничък рицар с вечна усмивка и гъста руса коса. Маси беше от завърналия се „сбъркан патрул“. — Всички знаем какъв голям великански меч имаш, сигурен съм. Няма нужда пак да го вадиш.