— Това, което се вади ненужно, е езикът ти, Маси.
— Спрете! — отсече Станис. — Лорд Сняг, чуйте ме. Задържах се тук с надеждата диваците да се окажат достатъчно глупави, за да предприемат нов щурм на Вала. След като не ми се подчиниха, време е да се заема с другите си врагове.
— Разбирам. — Тонът на Джон бе предпазлив. „Какво иска от мен?“ — Не храня никаква обич към лорд Болтън и сина му, но Нощният страж не може да вдигне оръжие срещу тях. Нашите клетви забраняват…
— Знам всичко за клетвите ви. Спестете ми праведността си, лорд Сняг, имам достатъчно сила и без вас. Наумил съм да тръгна срещу Дредфорт. — Видя стъписването на лицето на Джон и се усмихна. — Изненадва ли ви това? Добре. Това, което изненадва един Сняг, може тепърва да изненада друг. Копелето на Болтън е заминал на юг и е взел Ходър Ъмбър. По това Морс Ъмбър и Арнолф Карстарк са съгласни. Това може само да означава удар по Рова на Кайлин, за да отвори път за лорд баща си да се върне на север. Копелето сигурно мисли, че съм твърде зает с диваците, за да го притеснявам. Чудесно. Момчето ми оголва гърлото си. Смятам да му го разкъсам. Рууз Болтън може да си върне Севера, но когато го направи, ще разбере, че замъкът му, стадата му и реколтата му са мои. Ако взема Дредфорт с изненада…
— Не — рязко каза Джон.
Все едно шибна гнездо на оси с пръчка. Един от хората на кралицата се изсмя, друг се изплю, трети измърмори ругатня, а всички останали се опитаха да заговорят наведнъж.
— Момчето има вода в жилите вместо кръв — каза сир Годри Великаноубиеца.
А лорд Суийт изпухтя:
— Страхливецът вижда разбойник зад всеки стрък трева.
Станис вдигна ръка за тишина.
— Обяснете.
„Откъде да започна?“ Джон се премести до картата. В ъглите й бяха поставени свещи, за да не се навие кожата. Разтопен восък се стичаше на локвичка по Тюленовия залив, бавно като ледник.
— За да стигнете до Дредфорт, ваше величество трябва да минете по кралския път покрай Последната река, да обърнете на югоизток и да прехвърлите Самотните хълмове. — Посочи. — Тези земи са на Ъмбър и те познават всяко дърво и всеки камък там. Кралският път върви покрай западните им блата цели сто левги. Морс ще накълца войската ви на парчета, освен ако не изпълните условията му и не го спечелите за каузата си.
— Ясно. Да речем, че го направя. После?
— Това ще ви доведе до Дредфорт — каза Джон, — но освен ако войската ви не може да изпревари гарван или сигнални огньове, замъкът ще знае за приближаването ви. За Рамзи Болтън ще е лесно да блокира отстъплението ви и да ви остави далече от Вала, без храна или убежище, и обкръжени от врагове.
— Само ако изостави обсадата си на Рова Кайлин.
— Ровът Кайлин ще падне, преди да сте стигнали до Дредфорт. Щом лорд Рууз обедини силата си с тази на Рамзи, ще ви превъзхождат в съотношение пет към едно.
— Брат ми спечели битки при по-лошо съотношение.
— Допускаш, че Ровът Кайлин ще падне бързо, Сняг — възрази Джъстин Маси, — но железните хора са сърцати бойци, а съм чувал да разправят, че Ровът никога не е бил превземан.
— От юг. Малък гарнизон в Рова Кайлин може да разкаже играта на всяка армия, идваща по пътя през блатата, но руините са уязвими от север и изток. — Джон отново се обърна към Станис. — Ваше величество, това е смел удар, но рискът… — „Нощният страж не взима страна. Баратеон или Болтън, би трябвало да е все едно за мен.“ — Ако Рууз Болтън ви хване под стените си с главната си сила, това ще е краят за всички вас.
— Рискът е част от войната — заяви сир Ричард Хорп, мършав рицар с обезобразено лице, на чийто ватиран жакет бе извезан герб с три нощни пеперуди „мъртвешка глава“ на поле от пепел и кости. — Всяка битка е хазарт, Сняг. Този, който не прави нищо, също поема риск.
— Има рискове и рискове, сир Ричард. Този е… твърде голям, твърде скоро, твърде далече. Познавам Дредфорт. Той е здрав замък, целият от камък, с дебели яки кули. С идването на зимата ще го намерите добре запасен. Преди столетия домът Болтън се вдигнал срещу краля на Севера и Харлон Старк обсадил Дредфорт. Две години му трябвали, докато ги изтощи от глад. За да се надявате да завземете замъка, ще ви трябват обсадни машини — кули, тарани…
— Обсадни кули може да се вдигнат, ако потрябва — каза Станис. — Може да се отсекат дървета за стенобитни овни, ако потрябват овни. Арнолф Карстарк пише, че в Дредфорт са останали по-малко от петдесет мъже, като при това половината са слуги. Един здрав замък със слаба отбрана е слаб.