Момчето се изчерви.
— Не съм умрял!
— Как да не си? Милорд баща ми уви трупа ти в пурпурно наметало и го положи до сестра ти в подножието на Железния трон, дарът му за новия крал. На които им стискаше да повдигнат наметалото, казаха, че половината ти глава я няма.
Момчето се дръпна и го изгледа объркано.
— Твоят…?
— Баща, да. Тивин от дома Ланистър. Може би си чувал за него.
Гриф Младия се поколеба.
— Ланистър? Твой баща?
— Мъртъв е. От моята ръка. Ако на ваша милост е угодно да ме нарича Йоло или Хюгор, така да бъде, но знайте, че съм роден Тирион от дома Ланистър, законен син на Тивин и Джоана, и двамата убити от мен. Някои ще ви кажат, че съм кралеубиец и родоубиец, и лъжец, и всичко това е вярно… но пък тук сме компания от лъжци, нали? Да вземем фалшивия ти баща. Гриф, а? — Джуджето се изхили. — Би трябвало да благодарите на боговете, че Варис Паяка е част от този ваш заговор. Гриф е могъл да заблуди онова чудо с отрязаната патка толкова, колкото заблуди мен. Никакъв лорд, казва негово благородие, никакъв рицар. Аз пък не съм джудже. Да твърдиш нещо все още не значи, че е истина. Кой би могъл по-добре да отгледа сина инфант на принц Регар от скъпия приятел на принц Регар Джон Конингтън, бивш лорд на Грифонов полог и Ръка на краля?
— Млъкни. — Гласът на Гриф бе притеснен.
Откъм бакборда, малко под водата, се виждаше огромна каменна ръка. Два пръста щръкнаха над повърхността. „Колко още такива има тук?“, зачуди се Тирион. Мокра вадичка потече по гръбнака му и го накара да потръпне. Скърбите бавно се нижеха покрай тях. Присви очи в мъглата и зърна прекършена кула, обезглавена статуя на герой, старо дърво, изтръгнато от земята и преобърнато, огромните му корени се извиваха през покрива и прозорците на рухнал купол. „Защо всичко това ми изглежда така познато?“
Право напред от тъмната вода в изящна спирала се издигаше наклонено стълбище от бял мрамор и рязко прекъсваше на десет стъпки над главите им. „Не — помисли Тирион. — Това е невъзможно.“
— Напред. — Гласът на Лемор трепереше. — Светлина.
Всички погледнаха натам. Всички я видяха.
— „Кралският рибар“ — каза Гриф. — Или някоя друга лодка. — Но отново извади меча си.
Никой не каза и дума повече. „Свенливата девица“ се движеше с течението. Платното й не беше вдигано, откакто навлязоха в Скърбите. Движеха се само с реката. Дък стоеше присвил очи, стиснал пръта си с две ръце. След малко дори Яндри престана да бута. Очите на всички бяха приковани в далечната светлина. Щом се приближиха, тя се раздвои. После светлините станаха три.
— Мостът на съня — каза Тирион.
— Немислимо — рече Халдон Полумайстера. — Моста го оставихме зад себе си. Реките текат само в една посока.
— Майка Ройн тече както й хрумне — измърмори Яндри.
— Седемте да ни спасят дано — промълви Лемор.
Горе на моста каменните хора нададоха вопъл. Няколко засочиха надолу към тях.
— Халдон, заведи принца долу — заповяда Гриф.
Беше късно. Течението ги държеше в зъбите си. Носеха се неумолимо към моста. Яндри изпъна пръта си напред, за да не се блъснат в някой от пилоните. Ударът ги тласна настрани, през пелена от светлосив мъх. Пипала забърсаха лицето на Тирион, меки като пръсти на курва. След това чу зад себе си трясък и палубата се наклони така внезапно, че за малко да загуби опора и да изхвърчи през борда.
Каменен мъж се стовари отгоре в лодката.
Падна върху покрива на кабината толкова тежко, че „Свенливата девица“ се разтърси, и изрева някаква дума на непозната за Тирион реч. Последва го втори каменен мъж — падна до кормилото. Прогнилите дъски се пръснаха от удара и Юсила изпищя.
Дък беше най-близо до нея. Едрият мъж не загуби време да посяга за меча си. Развъртя пръта в ръцете си, шибна каменния човек в гърдите и го събори в реката; той потъна мигновено и без звук.
Гриф се нахвърли върху втория в мига, в който той се измъкна от разбития покрив на кабината. С меч в дясната си ръка и факел в лявата изтласка съществото назад. Докато течението отнасяше „Свенливата девица“ под моста, сенките им заиграха по обраслите с мъх стени. Когато каменният мъж тръгна назад, Дък прегради пътя му с пръта в ръка. Когато тръгна напред, Халдон Полумайстера размаха към него втори факел и го подкара назад. Не му остана друг избор освен да налети право към Гриф. Капитанът се плъзна настрана и мечът му изсвистя. Изхвърчаха искри, щом стоманата се заби в калцираната сива плът на каменния човек, но ръката му все пак тупна на палубата. Гриф изрита крайника настрана. Яндри и Дък настъпваха с прътите. Заедно избутаха съществото през борда и в черните води на Ройн.