— Дядо, моля те…
— Тихо, дете — каза лейди Леона. — Чу лорд дядо си. Тихо! Нищо не знаеш.
— Знам за обещанието — настоя момичета — Майстер Теомор, кажи им! Хиляда години преди Завоеванието е дадено обещание и са положени клетви във Вълчата бърлога, пред старите и новите богове. Когато сме били най-злочести и лишени от приятели, прогонени от домовете си и смъртно застрашени, вълците са ни приели, нахранили са ни и са ни защитили от враговете ни. Градът е построен на земята, която те са ни дали. В замяна сме се заклели винаги да бъдем техни хора. Хора на Старк!
Майстерът опипа веригата около шията си.
— Дадени са тържествени клетви на Старките от Зимен хребет, да. Но Зимен хребет е паднал и домът Старк е унищожен.
— Защото те ги избиха всички!
Друг от дома Фрей проговори:
— Лорд Виман, ще ми позволите ли?
Виман Мандърли му кимна.
— Регар. Винаги е удоволствие да чуем благородния ви съвет.
Регар Фрей прие комплимента с поклон. Беше около трийсетгодишен, закръглен и с шкембенце, богато облечен с жакет от мека сива агнешка вълна, обшит със среброткана коприна. Наметалото му също бе от среброткан плат, обшито с катерича кожа и закопчано на яката с тока във формата на близначни кули.
— Лейди Вила — каза той на момичето със зелената плитка, — верността е добродетел. Надявам се да бъдете също толкова вярна на Малкия Уолдър, когато бъдете венчана за него. Колкото до Старките, този дом бе унищожен само по мъжка линия. Синовете на лорд Едард са мъртви, но дъщерите му са живи, а по-малкото момиче идва на север, за да се омъжи за храбрия Рамзи Болтън.
— Рамзи Сняг — натърти Вила Мандърли.
— Както желаете. Под каквото и да е име, той скоро ще бъде венчан за Аря Старк. Ако държите да останете вярна на фамилния завет, дайте на него васалната си клетва, защото той ще бъде вашият лорд на Зимен хребет.
— Никога няма да бъде моят лорд! Той принуди лейди Рогов лес да се омъжи за него, а след това я затвори в тъмница и я накара да изяде пръстите си.
В Залата на Тритона се разнесе одобрително мърморене.
— Девицата казва истината — заяви набит широкоплещест мъж в бяло и пурпур, чието наметало бе закопчано с брошка във формата на два кръстосани бронзови ключа. — Рууз Болтън е хладнокръвен и хитър, да, но човек може да се справи с Рууз. Познавали сме и по-лошо. Но този негов син копеле… казват, че е луд и жесток, че е чудовище.
— Казват? — Регар Фрей поглади кадифената си брада и се усмихна язвително. — Враговете му казват, да… но чудовището беше Младия вълк. Повече чудовище, отколкото момче, надъхано с гордост и кръвожадно. И беше вероломен, както научи за жалост милорд дядо ми. — Разпери ръце. — Не обвинявам Бял пристан, че го подкрепи. Дядо ми допусна същата трагична грешка. Във всички битки на Младия вълк Бял пристан и Близнаците се биеха рамо до рамо под знамената му. Роб Старк ни предаде всички. Изостави Севера на жестоката милост на железните хора, за да си отреже по-хубаво кралство покрай Тризъбеца. След това изостави речните лордове, които рискуваха много и много за него, наруши брачния си договор с дядо ми и се ожени за първата западна курва, която хвана окото му. Младия вълк? Беше едно зло псе и умря като псе.
Залата на Тритона бе затихнала. Давос усети студа във въздуха. Лорд Виман гледаше отгоре Регар като някоя гнусна хлебарка, която трябва да бъде смачкана със здрава пета… но след това кимна тежко и гушите тлъстина под брадичката му потрепериха.
— Псе, да. Донесе ни само скръб и смърт. Зло псе, наистина. Продължете.
Регар Фрей продължи:
— Скръб и смърт, да… а този луков лорд ще ви донесе още с приказките си за мъст. Отворете си очите, както направи милорд дядо ми. Войната на Петте кралства е почти свършила. Томен е нашият крал, единственият ни крал. Трябва да му помогнем да превърже раните от тази тъжна война. Като законен син на Робърт и наследник на елена и лъва, Железният трон му принадлежи по право.
— Мъдри думи, и верни — отрони лорд Виман Мандърли.
— Не са. — Вила Мандърли тропна с краче.
— Млъкни, нещастно дете — сгълча я лейди Леона. — Младите момичета трябва да са радост за окото, а не трън в ухото. — Сграбчи момичето за плитката и го извлече навън. „Отиде си единственият ми приятел в тази зала“, помисли Давос.