Бойците го бяха понесли по-добре. Триста мъже на бойна възраст, бе заявил в съвета Джъстин Маси. Лорд Харууд Фел ги беше преброил. „Ще има и жени на копието. Петдесет, шейсет, може да стигат до сто.“ Броенето на Фел бе включило и мъжете, понесли рани, знаеше Джон. Видя двайсетина такива: мъже на груби патерици, мъже с празни ръкави, мъже с едно око или половин лице, мъж без крака, носен от двама приятели. И всички — сивобради и мършави. „Прекършени хора — помисли си. — Привиденията отвъд Вала не са единствените живи мъртъвци.“
Не всички бойци бяха прекършени обаче. Неколцина мъже от Денн с бронзови люспести брони стояха струпани около стъпалата на едно мазе, гледаха намръщено и не си направиха труда да идат при другите. В развалините на старата селска ковачница Джон зърна едрото плешиво туловище на мъж, в когото позна Халек, брата на Харма Песоглавата. Прасетата на Харма ги нямаше обаче. „Изядени, несъмнено.“ Онези двамата в кожите бяха от Роговата стъпка, колкото мършави, толкова и свирепи, боси дори в снега. „Все още има вълци сред тези овце.“
Вал му беше напомнила това при последното му гостуване при нея.
— Свободният народ и коленичещите общо взето си приличат, Джон Сняг. Мъжете са мъже и жените са жени, все едно от коя страна на Вала са родени. Добри мъже и лоши, герои и злодеи, мъже на честта, лъжци, страхливци, грубияни… имаме много, както и вие.
„Права беше.“ Номерът беше да различиш едните от другите, да разделиш овцете от козите.
Черните братя започнаха да раздават храна. Бяха донесли резени твърдо солено телешко, сушена треска, сушен боб, ряпа, моркови, чували с ечемик и пшеничено брашно, мариновани яйца, бурета с лук и ябълки.
— Може да вземеш лук или ябълка — каза на една жена Хол Косматия, — но не и от двете. Избираш.
Жената, изглежда, не разбра.
— Трябват ми по две. Едните за мен, другите за момчето ми. Болно е.
Хол поклати глава.
— Трябва сам да дойде за ябълка. Или за лук. Двете не. Като теб. Е, ябълка ли да е, или лук? Хайде побързай, има още зад тебе.
— Ябълка — каза тя и той й даде една, стара, малка и спаружена.
— Хайде по-живо, жено — извика един, трима души зад нея. — Студено е.
Жената не му обърна внимание.
— Още една ябълка — каза на Хол Косматия. — За сина ми. Моля. Той е малък.
Хол се обърна към Джон. Джон поклати глава. Много скоро щяха да им свършат ябълките. Почнеха ли да дават по две на всеки, който поиска две, последните нямаше да вземат нищо.
— Хайде мърдай — викна едно момиче зад жената. После я бутна в гърба. Жената залитна, изтърва ябълката и падна. Другите неща в ръцете й се разхвърчаха. Пръсна се боб, ряпа се изтъркаля в калната локва, торба брашно се скъса и безценното съдържание се пръсна в снега.
Надигнаха се ядосани гласове, на Старата реч и на Общата. При друг от фургоните започнаха да се бутат с лакти.
— Доникъде не стига — изръмжа някакъв старец. — Проклети врани, ще ни уморите от глад. — Жената, която бяха съборили, лазеше на колене да събере храната си. Джон видя блеснала гола стомана на няколко крачки встрани. Стрелците му изпъваха лъковете.
Обърна се в седлото.
— Рори. Усмири ги.
Рори вдигна големия рог и го наду.
Врявата и блъскането замряха. Заплака дете. Гарванът на Мормон пристъпяше от лявото рамо на Джон до дясното, кимаше и мърмореше:
— Сняг, сняг, сняг.
Джон изчака ехото на рога да заглъхне, после пришпори коня си напред, където всички можеха да го видят.
— Храним ви по най-добрия начин, колкото можем да заделим. Ябълки, лук, ряпа, моркови… дълга зима ни чака всички, а складовете ни не са неизчерпаеми.
— Вие враните си се храните добре. — Халек излезе напред.
„Засега.“
— Ние държим Вала. Валът брани владението… и вас, вече. Познавате лицето на врага. Знаете какво ни застрашава. Някои от вас са се изправяли срещу тях преди. Таласъми и бели бродници, мъртви същества със сини очи и черни ръце. Аз също съм ги виждал, бил съм се с тях, изпратих няколко в ада. Убиват, а след това пращат мъртвите ви срещу вас. Великаните не можеха да устоят срещу тях, нито вие, Денн, клановете на ледената река, Роговата стъпка, свободният народ… а докато дните стават все по-къси и нощите по-студени, те стават по-силни. Оставихте домовете си и дойдохте на юг стотици и хиляди… защо, ако не за да избягате от тях? Да бъдете в безопасност. Е, Валът ви пази. Ние сме тези, които ви пазят, черните врани, които презирате.