— Спасени и гладни — каза една набита жена с обрулено от вятъра лице, жена на копието, ако се съдеше по вида й.
— Искате повече храна ли? — попита Джон. — Храната е за бойци. Помогнете ни да държим Вала и ще ядете толкова, колкото ядат враните. — „Докато има храна.“
Възцари се тишина. Диваците се споглеждаха.
— Яж — изграчи тихо гарванът. — Зъррно, зъррно.
— Да се бием за вас? — Сигорн, младият магнар на Денн, говореше Общата реч завалено. — Няма бием за вас. Убием по-добре. Убием всички вас.
Гарванът плесна с криле.
— Убием, убием.
Бащата на Сигорн, старият магнар, беше премазан под падащото стълбище по време на щурма на Черен замък. „Щях да изпитвам същото, ако някой поискаше да се съюзя с Ланистърите“, каза си Джон.
— Баща ти се опита да ни убие всички — напомни той на Сигорн. — Магнарят беше храбър мъж, но се провали. А ако беше успял… кой щеше да държи Вала? — Обърна гръб на мъжете от Денн. — Стените на Зимен хребет също бяха здрави, но днес Зимен хребет е в развалини, изгорен и срутен. Една стена е добра само колкото са добри мъжете, които я бранят.
Старец, притиснал ряпа до гърдите си, извика:
— Убивате ни, морите ни от глад, сега искате и роби да ви станем.
Набит червендалест мъж се провикна да го подкрепи:
— По-скоро ще тръгна гол, отколкото да облека някоя от черните ви дрипи.
Една от жените на копието се изсмя:
— Дори жена ти няма да иска да види тебе гол, Бътс.
Десетина души заговориха наведнъж. Момче заплака. Джон Сняг изчака всичко да затихне, след което се обърна към Хол Косматия и рече:
— Хол, какво каза на онази жена?
Хол го погледна объркан.
— За храната ли? Ябълка или лук? Само това казах. Трябва да избират.
— Трябва да изберете — повтори Джон. — Всички. Никой не иска от вас да полагате клетвите ни и не ме интересува кои богове почитате. Моите собствени богове са старите, боговете на Севера, но можете да си задържите червения бог или Седемте, или всеки друг бог, който чува молитвите ви. Копия ми трябват. Лъкове. Очи по Вала.
— Ще взема всяко момче над дванайсет години, което знае как да държи копие или да опъва лък — продължи високо. — Ще взема старците ви, ранените и сакатите ви, дори онези, които вече не могат да се бият. Има други задачи, които могат да изпълняват. Да правят стрели, да доят козите, да събират дърва за огрев, да чистят конюшните… работата е безкрайна. И да, ще взема и жените ви. Не ми трябват свенливи девици, които чакат да ги пазят, но ще взема толкова жени на копието, колкото дойдат.
— А момичета? — попита едно момиче. — Изглеждаше младо като Аря, когато Джон я бе видял за последен път.
— От шестнайсет нагоре.
— Взимаш момчета на дванайсет.
В Седемте кралства момчета на дванайсет често служеха като пажове или скуайъри. Много от тях се обучаваха в оръжие от малки. Момичетата на дванайсет бяха деца. „Тези са диваци обаче.“
— Щом искате. Момчета и момичета от дванайсет. Но само тези, които се подчиняват на заповед. Това важи за всички ви. Никога няма да поискам да коленичите пред мен, но ще ви назнача капитани и сержанти, които ще ви казват кога да ставате и кога да лягате, къде да ядете, кога да пиете, какво да обличате, кога да вадите мечовете си и да пускате стрелите си. Мъжете на Нощния страж служат до живот. Няма да искам това от вас, но докато сте на Вала, ще бъдете под моята команда. Не се ли подчини някой на заповед, ще заповядам да му отсекат главата. Питайте братята ми дали няма да го направя. Виждали са ме как го правя.
— Глава — изграчи гарванът на Стария мечок. — Глава, глава, глава.
— Изборът е ваш — каза Джон Сняг. — Тези, които искат да ни помогнат да държим Вала, се връщат в Черен замък с мен и ще се погрижа да бъдете въоръжени и нахранени. Останалите, вземете си ряпата и лука и се скрийте в дупките си.
Момичето първо излезе напред.
— Мога да се бия. Майка ми беше жена на копието. — „Може и дванайсет да няма“, помисли той, докато детето се провираше между двама старци. Но нямаше да върне първия си новонает.