Принцът зяпна игралното табло.
— Но драконът ми…
— … е твърде далече, за да ви спаси. Трябваше да го преместите към центъра на битката.
— Но ти каза, че…
— Излъгах. Не вярвай на никого. И си пази дракона.
Гриф Младия скочи ядосан и ритна таблото. Фигурите се разлетяха във всички посоки, заподскачаха и се затъркаляха по палубата.
— Вдигни ги — заповяда момчето.
„Напълно е възможно да е Таргариен.“
— Както заповяда ваше височество.
Тирион се смъкна на четири крака и залази по палубата да събере фигурите.
Почти се стъмваше, когато Яндри и Юсила се върнаха. Зад тях пристанищен носач караше ръчна количка, пълна догоре с провизии: сол и брашно, прясно бито масло, резени бекон, увити в лен, торби с портокали, ябълки и круши. Яндри носеше на рамо буре вино, а Юсила беше метнала на своето една щука. Рибата беше голяма колкото Тирион.
Като видя джуджето, застанало в края на мостчето, Юсила замръзна така внезапно, че Яндри се блъсна в нея и щуката за малко да се хлъзне и да цопне във водата. Дък й помогна да я спаси. Юсила изгледа навъсено Тирион и замушка странно във въздуха с три пръста. „Знак да пази от зло.“
— Дай да ти помогна с тази риба — предложи той на Дък.
— Не — сопна се Юсила. — Стой настрана. Не пипай никаква храна освен своята.
Джуджето вдигна ръце.
— Както заповядаш.
Яндри тупна бурето на палубата и попита Халдон:
— Къде е Гриф?
— Спи.
— Събуди го. Имаме новини, които трябва да чуе. Името на кралицата е на езиците на всички в Селхорис. Казват, че още е в Мийрийн, много затруднена. Ако може да се вярва на приказките по пазарите, Стар Волантис скоро ще се включи във войната срещу нея.
Халдон присви устни.
— Не бива да се вярва на рибарски клюки. Все пак Гриф ще иска да го чуе. Знаеш го. — Полумайстера слезе долу.
„Момичето изобщо не е тръгнало на запад.“ Несъмнено имаше сериозни причини. Между Мийрийн и Волантис лежаха петстотин левги пустини, планини, блата и руини, плюс Мантарис с лошата му слава. „Град на чудовища, казват, но ако тръгне по суша, къде другаде ще иде за храна и вода? По море ще е по-бързо, но ако няма кораби…“
Докато Гриф се появи на палубата, щуката пръскаше и цвърчеше върху мангала, а Юсила изстискваше над нея лимон. Наемникът носеше ризницата си и наметало от вълча кожа, меки кожени ръкавици, тъмни вълнени бричове. И да се изненада, че вижда Тирион буден, не го издаде с нищо освен с обичайното мръщене. Отведе Яндри на кърмата и заговориха толкова тихо, че джуджето не можеше да ги чуе.
Най-сетне Гриф махна на Халдон.
— Трябва да разберем верни ли са тези слухове. Слез на брега и научи каквото можеш. Каво ще знае, ако успееш да го намериш. Опитай в „Речният човек“ и „Боядисаната костенурка“. Другите му места ги знаеш.
— Добре. Ще взема и джуджето. Четири уши чуват повече от две. А Каво го знаеш колко си пада по киваси.
— Както искаш. Върнете се преди изгрев-слънце. Ако по някаква причина се забавите, идете при Златната дружина.
„Казано като от лорд.“ Тирион не го каза на глас обаче.
Халдон облече наметало с качулка, а Тирион смени ушитите от Лемор шарении с нещо по-грубо и сиво. Гриф им отпусна по кесия сребърници от сандъците на Илирио.
— Да развържат езици.
Когато тръгнаха по крайречната улица, сумракът вече отстъпваше на вечерния мрак. Някои от корабите, покрай които минаваха, изглеждаха запуснати, мостчетата им бяха издърпани. Други гъмжаха от въоръжени мъже, които ги поглеждаха подозрително. Над сергиите под градските стени бяха запалени хартиени фенери, които хвърляха локви цветна светлина по каменната настилка на улицата. Тирион гледаше как лицето на Халдон става зелено, после червено и мораво. Под какофонията от непознати езици чуваше странна музика някъде високо отгоре, тънък и висок звук на флейта, придружен от тимпани. Лаеше и куче някъде зад тях.