— Дракони. Разбрах тази дума. Каза дракони.
— Да. Драконите са дошли, за да я отнесат към славата.
— Денерис ли?
Халдон кимна.
— Бенеро е изпратил вестта от Волантис. Тя идва в изпълнение на древно пророчество. От дим и сол се роди, за да сътвори света отново. Тя е Азор Ахаи завърналият се… и триумфът й над тъмнината ще донесе вечно лято… самата смърт ще се преклони пред нея и всички, които умират, докато се сражават за нейната кауза, ще бъдат преродени…
— Трябва ли да се преродя в същото тяло? — попита Тирион. Тълпата ставаше по-гъста. Усещаше как вече го натискат. — Кой е Бенеро?
Халдон повдигна вежда.
— Висш жрец на червения храм във Волантис. Пламък на истината, Светлина на мъдростта, Първи слуга на Господаря на Светлината, Роб на Р’хлор.
Единственият червен жрец, когото Тирион бе познавал, беше Торос от Мир, дебелият веселяк, вмирисаният на вино гуляйджия, който се мотаеше из двора на Робърт, къркаше най-добрите сортове вина на краля и го подклаждаше за рицарски боеве.
— На мен ми дай жреци, които са дебели, покварени и цинични — каза той на Халдон. — Тия, дето обичат да седят на меки сатенени възглавници, да хапват вкусни месца и да лъжат малки момченца. Тия, които вярват в бог, носят неприятностите.
— Може да използваме тази неприятност в своя изгода. Знам къде може да намерим отговора.
Минаха покрай героя без глава и спряха пред една каменна странноприемница. Над вратата висеше изгърбената коруба на огромна костенурка, боядисана в ярки цветове. Вътре стотина червени свещи горяха като далечни звезди. Ухаеше на печено месо и подправки, млада робиня с костенурка на едната буза разливаше светлозелено вино.
Халдон спря на прага и каза:
— Там. Онези двамата.
В една ниша двама мъже седяха над издялана от камък маса киваси и оглеждаха присвили очи фигурите си на светлината на една червена свещ. Единият беше мършав и бледен, с рядка черна коса и остър нос. Другият бе широкоплещест дебелак с къдрави кичури, спуснали се до яката му. Никой от двамата не си направи труда да вдигне очи от играта, докато Халдон не дръпна стол между тях и не каза:
— Джуджето ми играе киваси по-добре от двама ви, взети заедно.
Широкоплещестият вдигна очи, изгледа ги с неприязън и каза нещо на стар волантински, толкова бързо, че Тирион не можеше и да се надява да го схване. Мършавият се отпусна в стола си и попита на Общата реч на Вестерос:
— За продан ли е? За колекцията странни животни на триарха търсят джудже, играещо киваси.
— Йоло не е роб.
— Колко жалко. — Мършавият премести един ониксов слон.
Срещу него мъжът зад алабастровата армия присви неодобрително устни и премести тежкия си кон.
— Грешка — подхвърли Тирион. Време беше да си изиграе ролята.
— Точно така — рече мършавият и отвърна със своя тежък кон. Последваха няколко бързи хода и накрая мършавият се усмихна и рече: — Смърт, приятелю.
Дебелакът огледа навъсено таблото, стана и изръмжа нещо на собствения си език. Противникът му се засмя.
— Стига де. Джуджето не мирише толкова лошо. — Махна на Тирион към празния стол. — Хайде сядай, дребосък. Сложи си среброто на масата и да видим колко добре играеш играта.
„Коя игра?“, можеше да попита Тирион. Качи се на стола.
— По-добре играя на пълен корем и с чаша вино в ръка. — Мършавият се обърна и викна на младата робиня да им донесе храна и пиене.
— Благородният Каво Ногарис е митническият служител тук в Селхорис — обясни Халдон. — Нито веднъж не съм го побеждавал на киваси.
Тирион разбра.
— Може аз да извадя повече късмет. — Отвори кесията си и зареди по масата сребърници, докато Каво не се усмихна.
Докато двамата подреждаха фигурите си зад преградата, Халдон подпита:
— Какво ново надолу по реката? Ще има ли война?
Каво сви рамене.
— Юнкайците я искат. Наричат се Мъдрите господари. За мъдростта им не мога да кажа, но лукавство не им липсва. Пратеникът им дойде при нас със сандъци злато и скъпоценни камъни, и двеста роби, узрели момичета и момчета с гладка кожа, обучени в изкуството на седемте въздишки. Чувал съм, че пировете им са паметни, а подкупите — щедри.
— Юнкайците са купили триарсите ви?
— Само Ниесос. — Каво махна преградата и огледа разположението на армията на Тирион. — Малакво може да е стар и с окапали зъби, но все пак е тигър, а Донифос няма да се върне триарх. Градът жадува за война.