На средата на стълбището се препъна. Успя някак да смекчи с ръце падането, но все пак се изтъркаля чак долу. Курвите вдигнаха глави слисани. Тирион се изправи и им се поклони.
— По-пъргав съм, когато съм пиян. — Обърна се към собственика. — Боя се, че ти съсипах килима. Момичето не е виновно. Дай да си платя. — Измъкна шепа монети и ги хвърли към него.
— Дяволче — каза дълбок мъжки глас зад него.
В ъгъла на стаята в сянката седеше мъж, една курва се друсаше в скута му. „Изобщо не го видях това момиче. Иначе щях да взема него горе вместо луничките.“ Беше по-млада от другите, тънка и хубава, с дълга сребриста коса. Лисенка като че ли… но мъжът, на чийто чеп се друсаше, беше от Седемте кралства. Едър и плещест, към четирийсет някъде или малко по-стар. Половината му глава бе оплешивяла, но груба четина покриваше бузите и брадичката му, а ръцете му бяха обрасли с гъсти косми, стърчаха дори от кокалчетата на пръстите му.
Видът му не се хареса на Тирион. Още по-малко му хареса голямата черна мечка на връхното му палто. „Вълна. Носи вълна в тази жега. Кой друг ще е толкова шибано луд, ако не някой рицар?“
— Колко е приятно да чуя Общата реч толкова далече от дома — каза малко завалено. — Но се боя, че ме бъркате с друг. Името ми е Хюгор Хълма. Може ли да ви почерпя чаша вино, приятелю?
— Пих достатъчно. — Рицарят избута курвата настрана и стана. Оръжейният му колан висеше на кука до него. Той го смъкна и извади меча си. Курвите гледаха жадно, светлината на свещите блестеше в очите им. Собственикът беше изчезнал. — Мой си, Хюгор.
Тирион можеше да го надбяга толкова, колкото и да го надвие. Както беше пиян, не можеше да се надява дори да го надхитри. Разпери ръце.
— И какво смяташ да правиш с мен?
— Да те доставя — каза рицарят. — На кралицата.
Денерис
Галаза Галаре дойде на Великата пирамида придружена от дузина Бели грации, момичета от знатно потекло, все още твърде млади, за да са отслужили годината си в градините за удоволствия на храма. Щеше да се получи красив портрет: гордата старица, цялата в зелено, обкръжена от момиченцата в бели халати и забулени в бяло, бронирани в невинността си.
Кралицата ги посрещна топло, а след това повика Мисандей да се погрижи момичетата да бъдат нахранени и добре забавлявани, докато тя вечеря насаме със Зелената грация.
Готвачите й бяха приготвили великолепно блюдо от агнешко с мед, посипано със стрита мента и поднесено с малки зелени смокини — много ги обичаше. Двама от фаворитите заложници на Дани поднесоха храната и се грижеха чашите им да са пълни: момиченце с очи на кошута, казваше се Кеза, и слабичко момче, Гразар. Бяха брат и сестра, и братовчеди на Зелената грация, която ги поздрави с целувки, щом влязоха, и ги попита дали са добре.
— Много са сладки и двамата — увери я Дани. — Кеза ми пее понякога. Има чудесен глас. А сир Баристан учи Гразар и другите момчета на западно кавалерство.
— От моята кръв са — каза Зелената грация, докато Кеза пълнеше чашата й с тъмночервено вино. — Радвам се, че са задоволили ваше сияние. Надявам се и аз да успея. — Косата на старата жена беше бяла, а кожата й тънка като пергамент, но годините не бяха помътили очите й. Бяха зелени като халата й: тъжни очи, изпълнени с мъдрост. — Дано да ми простите, че го казвам, но ваше сияние изглежда… уморена. Спите ли?
Дани можеше само да се засмее.
— Не добре. Снощи три картски галери отплаваха към Скаазадан под прикритието на тъмнината. Мъжете на Майката пуснаха залпове огнени стрели по платната им и хвърлиха гърнета с горящ катран на палубите им, но галерите се шмугнаха бързо и не понесоха големи щети. Картците са решили да затворят реката за нас, както затвориха залива. И вече не са сами. Три галери на Нови Гхиз са се присъединили към тях и един карак от Толос. — Толосите бяха отвърнали на поканата й за съюз, като я обявиха за курва и настояха да върне Мийрийн на неговите Велики господари. Дори това бе за предпочитане пред отговора на Мантарис, който дойде по керван в кедров сандък. В него беше намерила главите на тримата си пратеници, осолени. — Навярно вашите богове могат да ни помогнат. Помолете ги да пратят буря да измете галерите от залива.