Беше добър отговор, честен.
— Никога не съм искала война. Разгромих юнкайците и пощадих града им, макар да можех да го опустоша. Отказах да се съюзя с крал Клеон, когато той тръгна срещу тях. Дори сега, когато Ащапор е обсаден, се сдържам. А Карт… Никога не съм направила нищо лошо на картците…
— Не преднамерено, но Карт е град на търговци, а те обичат звъна на сребърни монети и блясъка на жълто злато. Когато разбихте търговията с роби, ударът бе почувстван от Вестерос до Асшаи. Карт зависи от своите роби. Също и Толос, Нови Гхиз, Лис, Тирош, Волантис… списъкът е дълъг, моя кралице.
— Нека дойдат. В мое лице ще намерят по-непреклонен враг от Клеон. По-скоро бих загинала в бой, отколкото да върна оковите на децата си.
— Би могло да има друг избор. Юнкайците може да бъдат склонени да позволят на всичките ви освободени да останат свободни, вярвам. Стига ваше величество да се съгласи, че Жълтият град може да търгува с роби и да ги обучава необезпокоявано от този ден насетне. Не е нужно да се пролива никаква кръв.
— Освен кръвта на робите, с които юнкайците ще търгуват и които ще обучават — отвърна Дани, но все пак осъзна истината в думите му. „Може би това е най-добрият край, на който бихме могли да се надяваме.“ — Не казахте, че сте влюбен в мен.
— Ще го направя, ако така благоволява ваше сияние.
— Това не е отговор на влюбен мъж.
— Какво е любовта? Желание? Никой здрав и прав мъж не би могъл да не те пожелае само като те погледне, Денерис. Не бих се оженил за теб заради това обаче. Преди да дойдеш, Мийрийн умираше. Управителите ни бяха старци с увиснали членове и старици, чиито сбръчкани вулви бяха сухи като прах. Седяха горе на пирамидите си, отпиваха кайсиево вино и си говореха за блясъка на Старата империя, докато столетията се нижеха и самите тухли на града се ронеха около тях. Традиция и предпазливост ни държаха в желязна хватка, докато ти не ни пробуди с огън и кръв. Ново време е дошло и нови неща са възможни. Омъжи се за мен.
„Не е неприятен за гледане — каза си Дани. — И има кралски език.“
— Целуни ме — заповяда му тя.
Той хвана ръката й и целуна пръстите й.
— Не така. Целуни ме все едно, че съм твоя жена.
Хиздар я хвана за раменете нежно, все едно беше малко птиче. Наведе се и опря устни до нейните. Целувката му бе лека, суха и бърза. Дани не изпита никакво вълнение.
— Дали да… те целуна отново? — попита той.
— Не. — На терасата й, в езерцето й за къпане, малките рибки щяха да щипят краката й, докато лежи отпусната във водата. Дори те целуваха с повече страст от Хиздар зо Лорак.
— Не те обичам.
Хиздар сви рамене.
— Това може да дойде с времето. Знае се, че така става.
„Не с нас — помисли тя. — Не и докато Даарио е толкова близо. Него искам, не теб.“
— Един ден ще поискам да се върна във Вестерос, за да си върна Седемте кралства, които бяха на баща ми.
— Един ден всички хора трябва да умрат, но няма полза да се разсъждава за смъртта. Предпочитам да приемам живота ден за ден, каквото дойде.
Дани скръсти ръце.
— Думите са вятър, дори думи като любов и мир. Повече вярвам в делата. В моите Седем кралства рицарите ходят на изпитания, за да се докажат достойни за девицата, която обичат. Търсят вълшебни мечове, сандъци със злато, корони, откраднати от орда дракони.
Хиздар повдигна вежда.
— Единствените дракони, които знам, са вашите, а вълшебните мечове са още по-голяма рядкост. С радост ще ви донеса пръстени, корони и сандъци със злато, ако това е желанието ви.
— Мирът е желанието ми. Казваш, че можеш да сложиш край на нощното клане по улиците ми. Аз казвам: направи го. Сложете край на тази тайна война, милорд. Това е вашето изпитание. Дайте ми деветдесет дни и деветдесет нощи без нито едно убийство и ще знам, че сте достоен за трон. Можете ли да направите това?
Хиздар се замисли.
— Деветдесет дни и деветдесет нощи без нито един труп, и на деветдесет и първия се венчаваме?
— Може би — отвърна Дани и го погледна с престорена свенливост. — Макар да се знае, че младите момичета са капризни. Бих могла все пак да поискам вълшебен меч.
Хиздар се засмя.
— В такъв случай ще се наложи да направя и това, ваше сияние. Желанието ви е повеля за мен. Най-добре ще е да кажете на своя сенешал да започне приготовленията за брачното ни празненство.