— Нищо не би могло да зарадва повече благородния Резнак.
Ако Мийрийн узнаеше, че предстои венчавка, това само по себе си можеше да й откупи няколко нощи отдих дори усилията на Хиздар да се окажеха напразни. „Бръснатото теме няма да се зарадва, но Резнак мо Резнак ще подскача от радост.“ Дани не знаеше кое от двете трябва да я притеснява повече. Нуждаеше се от Скааз и Бронзовите зверове, а бе започнала да се съмнява във всички съвети на Резнак. „Пази се от напарфюмирания сенешал. Дали Резнак се е съюзил с Хиздар и Зелената грация и подготвят някой капан?“
Щом Хиздар зо Лорак напусна, сир Баристан мигом се появи зад нея в дългото си бяло наметало. Годините служба в Кралската гвардия бяха научили белия рицар да остава ненатрапчив, докато тя се забавлява, но винаги беше наблизо. „Знае — разбра тя веднага. — И не одобрява.“ Бръчките около устата му бяха станали по-дълбоки.
— Е — каза му тя, — изглежда, че бих могла да се омъжа отново. Радвате ли се за мен, сир?
— Ако така заповядате, ваше величество.
— Хиздар не е съпругът, когото вие бихте избрали за мен.
— Не е моя работа да избирам съпруга ви.
— Не е — съгласи се тя, — но за мен е важно да разберете. Народът ми кърви. Умира. Една кралица не принадлежи на себе си, а на владението. Сватба или брадва, това е изборът ми. Женитба или война.
— Ваше величество, може ли да говоря откровено?
— Винаги.
— Има трета възможност.
— Вестерос?
Той кимна.
— Заклел съм се да служа на ваше величество и да пазя живота ви където и да идете. Мястото ми е до вас, все едно дали тук, или в Кралски чертог… но вашето място е във Вестерос, на Железния трон, който беше на баща ви. Седемте кралства никога няма да приемат Хиздар зо Лорак за крал.
— Както Мийрийн няма да приеме Денерис Таргариен за кралица. Нуждая се от крал до себе си, крал със стара гхискарска кръв. Иначе винаги ще виждат в мен грубата варварка, която разби портите им, набучи близките им на колове и отне богатството им.
— Във Вестерос ще бъдете изгубеното дете, което се връща, за да възрадва бащино сърце. Народът ви ще ви приветства, когато минавате, и всички добри хора ще ви обичат.
— Вестерос е далече.
— Задържането тук изобщо няма да го доближи. Колкото по-скоро напуснете тази земя…
— Знам. Знам. — Дани не знаеше как да го накара да разбере. Искаше Вестерос точно колкото и той, но първо трябваше да изцери Мийрийн. — Деветдесет дни е дълъг срок. Хиздар може да се провали. Ако се провали, опитът ми печели време. Време да сключа съюзи, да подсиля отбраната си, да…
— А ако не се провали? Какво ще направите тогава?
— Ще изпълня дълга си. — Думата бе студена на езика й. — Вие видяхте как се ожени брат ми Регар. Кажете ми, заради любов ли се ожени, или заради дълг?
Старият рицар се поколеба.
— Принцеса Елия беше добра жена, ваше величество. Беше мила и умна, с нежно сърце и весел нрав. Знам, че принцът беше много привързан към нея.
„Привързан“, помисли Дани. Думата казваше много и много. „Бих могла да се привържа към Хиздар зо Лорак, с времето. Може би.“
Сир Баристан продължи:
— Видях и как се ожениха баща ви и майка ви. Простете ми, но там нямаше привързаност и кралството плати скъпо за това, моя кралице.
— Защо се ожениха, ако не са се обичали?
— Дядо ви го заповяда. Една горска вещица му каза, че обещаният принц ще се роди от тяхното родословие.
— Горска вещица? — Дани се изуми.
— Дойде с Джени от Стария камък. Дребно същество, уродливо. Джудже, казваха повечето, макар да беше скъпа за лейди Джени, която винаги твърдеше, че е от горските чеда.
— Какво стана с нея?
— Летен замък. — Име, изпълнено с обреченост.
Дани въздъхна.
— Сега ме остави. Много съм уморена.
— Както заповядате. — Сир Баристан се поклони и се обърна да си тръгне. Но на вратата спря. — Простете. Ваше величество има посетител. Да му кажа ли да дойде утре?
— Кой е?
— Наарис. Бурните врани са се върнали в града.
„Даарио.“ Сърцето й изпърха в гърдите.
— От колко време е… кога е… — Сякаш не можеше да изкара думите от устата си.
Сир Баристан, изглежда, разбра.
— Ваше величество беше с жрицата, когато пристигна. Знаех, че няма да искате да ви безпокоят. Новините на капитана може да изчакат до утре.