— Зърно ще дойде от Скаазадан на баржа, моя кралице. А други стоки с керван през Хизай.
— Скаазадан не. Реката е затворена за нас. Моретата също. Видял си корабите в залива. Картците прогониха една трета от рибарския ни флот и плениха друга трета. Останалите са твърде наплашени, за да напуснат пристанището. Малкото търговия, която все още имахме, ни е отрязана.
Даарио хвърли огризката на крушата.
— Картците имат мляко в жилите. Щом видят драконите ви, ще се разбягат.
Дани не искаше да говори за драконите. В двора й все още идваха селяни с изгорени кости, оплакваха се за откраднати овце, въпреки че Дрогон не се беше върнал в града. Някои съобщаваха, че го видели на север от реката, над тревата на Дотракското море. Долу в ямата Визерион беше откъснал едната си верига. С Регал ставаха все по-диви с всеки ден. Неопетнените й бяха казали, че веднъж железните врати се нажежили до червено и никой не посмял да ги пипне цял ден.
— Ащапор също е под обсада.
— Това го научих. Един от Дългите пики живя достатъчно дълго да ни каже, че в Червения град хората се самоизяждали. Каза, че и на Мийрийн скоро щял да му дойде редът, тъй че му отрязах езика и го дадох на едно жълто псе. Никое куче няма да изяде езика на лъжец. Жълтото псе го изяде и разбрах, че е казал истината.
— Имам война и вътре в града. — Каза му за Синовете на Харпията и за Бронзовите зверове, за кръвта по тухлите. — Враговете ми са навсякъде около мен, вътре в града и извън него.
— Нападаш — отсече той. — Ако си обкръжен от врагове, не можеш да се защитиш сам. Опиташ ли, брадвата ще те удари в гърба, докато парираш меча. Не. Когато си изправен срещу много врагове, избираш най-слабия, убиваш го, препускаш през него и се спасяваш.
— Къде да се спася?
— В леглото ми. В обятията ми. В сърцето ми. — Дръжките на аракха и стилетото на Даарио бяха изковани във формата на златни жени, голи и разпуснати. Той ги забърса с палци някак особено неприлично и се усмихна лукаво.
Дани усети как кръвта нахлу в лицето й. Беше почти все едно, че галеше нея. „Дали и мен ще помисли за разпусната, ако го вкарам в леглото си?“ Караше я да й се иска да бъде разпусната. „Не бива никога да го виждам сама. Твърде опасен е, за да е край мен.“
— Зелената грация казва, че трябва да взема гхискарски крал — заговори тя изчервена. — Убеждава ме да се омъжа за благородния Хиздар зо Лорак.
— Онзи? — Даарио се изсмя. — Защо не Сив червей, ако искаш евнух в леглото си? Искаш ли крал?
„Искам теб.“
— Искам мир. Дадох на Хиздар деветдесет дни, за да сложи край на убийствата. Ако го направи, ще го взема за съпруг.
— Мен вземи за съпруг. Ще го направя за девет.
„Знаеш, че не мога да направя това.“ Почти го каза.
— Воюваш със сенки, когато трябва да се биеш с хората, които ги хвърлят — продължи Даарио. — Убий ги всичките и вземи богатствата им, казвам аз. Само кажи и твоят Даарио ще ти направи от главите им грамада по-висока от тази пирамида.
— Ако знаех кои са…
— Зак и Пал, и Мерек. Те и всички останали. Великите господари. Кои други да са?
„Колкото е храбър, толкова е и кръвожаден.“
— Нямаме никакво доказателство, че това е тяхна работа. Нима искаш да избия поданиците си?
— Поданиците ти с радост биха те убили.
Толкова дълго бе далече от нея, че Дани почти бе забравила какво е. Наемниците по природа бяха вероломни, напомни си тя. „Своенравни, неверни, жестоки. Никога няма да бъде нещо повече от това, което е. Никога няма да бъде подходящ за крал.“
— Пирамидите са силни — обясни му тя. — Можем да ги завземем само на висока цена. В мига, в който щурмуваме една, другите ще се вдигнат срещу нас.
— Тогава ги измъкни от пирамидите им по някакъв повод. Сватбено празненство би могло да свърши работа. Защо не? Обещай ръката си на Хиздар и всички Велики господари ще дойдат да те видят омъжена. Когато се съберат в Храма на Грациите, ще се развихрим.
Дани се стъписа. „Той е чудовище. Галантно чудовище, но все пак чудовище.“
— За Краля касапин ли ме взимаш?
— По-добре да си касапинът, отколкото месото. Всички крале са касапи. Кралиците толкова ли са различни?
— Тази кралица е.
Даарио сви рамене.