Не всеки капитан беше с вестероска кръв. Балак Черния, белокос мъж от Летните острови, с черна като сажди кожа, командваше стрелците на дружината, както по времето на Черното сърце. Носеше наметало с пера в зелено и оранжево, величествена гледка. Мъртвешки бледният волантинец Горис Едориен бе заместил Стрикланд като ковчежник. Едното му рамо бе заметнато с леопардова кожа и червена като кръв коса се спускаше до раменете му на мазни къдрици, макар острата му брада да беше черна. Началникът на шпионите беше нов за Гриф: лисенец, казваше се Лисоно Маар, с виолетови очи, златистобяла коса и устни, за които щеше да му завиди и курва. От пръв поглед Гриф за малко да го вземе за жена. Ноктите му бяха боядисани в пурпур, а меката част на ушите му бе обсипана с перли и аметисти.
„Призраци и лъжци“, помисли Гриф, докато оглеждаше мълчаливо лицата им. „Привидения от забравени войни, изгубени каузи, пропаднали бунтове, братство на провалените и пропадналите, на опозорените и обезнаследените. Това е моята армия. Това е най-доброто, на което можем да се надяваме.“
Обърна се към Хари Стрикланд.
Хари Бездомника малко приличаше на воин. Пълен, с кръгла глава, с кротки сиви очи и оредяла коса, която беше вчесал настрани, за да скрие плешиво петно. Седеше на походен стол и киснеше краката си в корито със солена вода.
— Ще ме прощаваш, че не ставам — каза за поздрав. — Походът ни беше уморителен, а краката ми хващат мехури. Проклятие е.
„Белег за слабост е. Говориш като бабичка.“ Мъжете Стрикланд бяха в Златната дружина от основаването й, след като прадядото на Хари бе загубил земите си, когато се вдигнал с Черния дракон по време на първия Бунт на Блекфир. „Злато за четири поколения“, често се хвалеше Хари, сякаш четири поколения изгнаничество и поражения бяха нещо, с което може да се гордее човек.
— Мога да ви направя мехлем за това — каза Халдон. — Има и някои минерални соли, които ще заздравят кожата ви.
— Много мило от твоя страна. — Стрикланд махна на скуайъра си. — Ваткин, вино за приятелите ни.
— Благодаря, но не — заяви Гриф. — Ще пием вода.
— Както предпочитате. — Капитан-генералът се усмихна на принца. — А това трябва да е синът ти.
„Знае ли? — зачуди се Гриф. — Колко му е казал Майлс?“ Варис беше изричен за необходимостта да се пази тайна. Плановете, които двамата с Илирио бяха кроили с Черната вода, бяха известни само на тях. Останалите от дружината бяха оставени в неведение. Каквото не знаеха, не можеха да изтърват пред чужди уши.
Това време обаче беше отминало.
— Никой мъж не би могъл да моли за по-достоен син — отвърна Гриф. — Но младежът не е от моята кръв и името му не е Гриф. Милорди, представям ви Егон Таргариен, първороден син на Регар, принц на Драконов камък, от принцеса Елия Дорнска… скоро, с ваша помощ, бъдещият Егон, Шести с това име, крал на андалите, на ройнарите и на Първите хора, и Господар на Седемте кралства.
Думите му бяха посрещнати с гробно мълчание. Някой се покашля. Един от двамата Коул напълни чашата си с вино. Горис Едориен завъртя между пръстите си къдрица от косата си и измърмори нещо на непозната за Гриф реч. Ласуел Пийки се закашля, Мандрейк и Лотстон се спогледаха. „Знаят — осъзна Гриф. — Знаели са през цялото време.“ Обърна се и погледна Хари Стрикланд.
— Кога им го каза?
Капитан-генералът размърда отеклите си пръсти в солената баня.
— Когато стигнахме реката. Дружината беше изнервена, и то с основание. Отказахме се от лека кампания в Спорните земи, и за какво? За да се пържим в този проклет от боговете пек и да гледаме как парите ни се топят, а мечовете ни ръждясват, докато отхвърлям щедри договори?
Гриф потръпна от новината.
— Кой?
— Юнкайците. Посланикът, когото пратиха да ухажва Волантис, вече изпрати три свободни чети към Робския залив. Иска ние да сме четвъртата и предлага два пъти повече от това, което ни плащаше Мир, плюс един роб за всеки мъж в дружината, десет за всеки офицер и сто отбрани девици лично за мен.
„По дяволите.“
— Това прави хиляда роби. Къде очакват юнкайците да намерят толкова много?
— В Мийрийн. — Стрикланд махна на скуайъра си. — Ваткин, кърпа. Тази вода изстива, а пръстите ми са се сбръчкали като стафиди. Не тази кърпа, меката.