— Кралят касапин е умрял — беше възразил сънено Жабока. Бяха го чули всички, докато се смъкваха от корабите, докарали ги тук от Стар Волантис. Втори крал Клеон беше взел короната и умрял на свой ред, както разправяха, а сега ащапорците се управляваха от курва и луд бръснар, чиито привърженици се избиваха едни други за власт над града.
— Може да са излъгали — отвърна Големия мъж. — Или е някой друг касапин. Може да е първият, върнал се с рев от гробницата си да избие малко юнкайци. Няма никакво скапано значение, Жабок. Навличай бронята!
В палатката спяха десетима и всички вече бяха станали, навличаха бричове и ботуши, пъхаха се в дългите ризници, затягаха нагръдници, стягаха каишките на наколенници, награбваха шлемове, щитове и оръжейни колани. Герис, бърз както винаги, първи беше изцяло снаряжен, Арч бе вторият. Заедно помогнаха на Куентин да облече снаряжението си.
На триста разтега от тях новите Неопетнени на Ащапор се изсипваха през портите и се строяваха в редици под ронещите се тухлени стени на града, утринната светлина проблясваше по шиповете на бронзовите им шлемове и върховете на дългите им копия.
Тримата дорнци се изсипаха заедно от палатката и се вляха в множеството бойци, тичащи към коневръзите. „Битка.“ Куентин се беше обучавал с копие, меч и щит, откакто бе проходил, но сега това не значеше нищо. „Воине, направи ме храбър“, беше се молил наум Жабока, докато в далечината биеха барабани, БУУМ буум БУУМ буум БУУМ буум. Големия мъж му посочи Краля касапин, седнал вдървен и висок на брониран кон, в броня от медни люспи, която проблясваше ярко на утринното слънце. Помнеше как Герис се промъкна до него точно преди да започне боят.
— Стой близо до Арч, каквото и да се случи. Помни, ти си единственият от нас, който може да вземе момичето. — Ащапорците вече настъпваха.
Мъртъв или жив, Кралят касапин бе изненадал Мъдрите господари. Юнкайците още тичаха насам-натам в пърхащите си токари и се мъчеха да приведат полуобучените си роби войници в някакво подобие на ред, когато копията на Неопетнените се врязаха в обсадните им линии. Ако не бяха съюзниците им и презрените им наемници, като нищо щяха да ги разбият, но Брулените от вятъра и Дружината на котката бяха на конете за няколко минути и връхлетяха с грохот срещу фланговете на ащапорците, докато легион от Нови Гхиз натисна през юнкайския лагер от другата страна и срещна Неопетнените копие срещу копие и щит срещу щит.
Останалото беше сеч, но този път Кралят касапин се оказа откъм грешната страна на сатъра. Каго беше този, който накрая го посече, проби си път през защитниците на краля на чудовищния си боен кон и разпра Клеон Велики от рамото до бедрото с един удар на извития си валириански аракх. Жабока не видя това, но които го бяха видели, твърдяха, че медната броня на Клеон се раздрала като коприна, а отвътре лъхнала ужасна воня и изпълзели сто гърчещи се гробни червея. Значи бе вярно, че Клеон е мъртъв. В отчаянието си ащапорците го бяха измъкнали от гробницата му, облекли го бяха в броня и го бяха вързали на кон, за да вдъхне кураж на Неопетнените.
Падането на мъртвия Клеон сложи края на това. Новите Неопетнени хвърлиха копията и щитовете си и побягнаха, само че портите на Ащапор зад тях се оказаха затворени. Жабока бе изпълнил своята част в последвалото клане, като налетя върху изплашените Неопетнени с другите Брулени от вятъра. Яздеше плътно до Големия мъж, сечеше надясно и наляво, докато клинът им се врязваше през Неопетнените като връх на копие. Когато изригнаха от другата страна, Дрипавия принц ги обърна и ги поведе отново през гъстата гмеж. Едва на връщане Жабока успя да види добре лицата под острите бронзови шапки и осъзна, че повечето Неопетнени не са по-големи от него. „Зелени момчета, които пищят за майките си“, помисли си, но все пак продължи да ги избива. Когато битката свърши, мечът му беше плувнал в червена кръв, а ръката му бе толкова уморена, че едва можеше да я вдигне.
„И все пак не беше истински бой. Истинският бой ще ни сполети скоро и трябва да сме далече, преди да дойде, иначе ще се окаже, че се бием на грешната страна.“
Тази нощ Брулените от вятъра вдигнаха лагер до брега на Робския залив. Жабока изтегли първата стража и го пратиха да пази коневръзите. Герис го срещна там малко след залез-слънце, когато лунният сърп изгря над водите.
— Големия мъж също трябваше да е тук — каза Куентин.
— Отиде да се види със Стария Бил Кокала и да загуби и останалото си сребро — отвърна Герис. — Остави го. Ще направи каквото трябва, макар че няма да му хареса много.