Дензо Д’хан също беше тук, с грамадния Каго до него. Каго Трупоубиеца бяха започнали да го наричат вече мъжете, макар не и в лицето. Бързо го хващаше ядът, а извитият му черен меч беше точно толкова гаден, колкото и самият той. На света имаше стотици валириански дълги мечове, но само шепа валириански аракхи. Нито Каго, нито Д’хан бяха вестероси, но и двамата бяха капитани и стояха високо в очите на Дрипавия принц. „Дясната и лявата му ръка. Нещо голямо ще става.“
Заговори лично Дрипавия принц:
— Дойдоха заповеди от Юрказ. Оцелелите ащапорци са изпълзели от дупките си, явно. В Ащапор не е останало нищо освен трупове, тъй че се изливат в околностите. Стотици, може би хиляди, всички прегладнели и болни. Юнкайците не ги искат близо до Жълтия град. Заповядано ни е да ги подгоним и върнем, да ги изтласкаме обратно в Ащапор или на север към Мийрийн. Ако драконовата кралица иска да ги приеме, да заповяда. Половината имат дизентерия, а останалите са гърла за хранене.
— Юнкай е по-близо от Мийрийн — възрази Хю Хънгърфорд. — Ами ако не се върнат, милорд?
— Затова имаме мечове и пики, Хю. Макар че лъковете може би ще ви свършат по-добра работа. Стойте настрана от тия, които показват признаци на дизентерията. Пращам половината от силите ни в хълмовете. Петдесет патрула, по двайсет конници всеки. Кървавата брада е получил същите заповеди, тъй че Котките също ще са на линия.
Мъжете се спогледаха и неколцина измърмориха тихо. Макар Брулените от вятъра и Дружината на котката да бяха на договор с Юнкай, преди година в Спорните земи се бяха оказали на противните страни в бойния ред и враждата се бе задържала. Кървавата брада, свирепият командир на Котките, беше гръмогласен гигант с дивашки апетит за клане и не криеше презрението си към „старите сиви бради в дрипи“.
Дик Сламката се покашля.
— Да ме прощавате, но всички тук сме родом от Седемте кралства. Милорд никога досега не е разделял дружината по кръв или реч. Защо ни пращате всички нас заедно?
— Уместен въпрос. Вие трябва да тръгнете на изток, дълбоко в хълмовете, после да завиете покрай Юнкай и да продължите към Мийрийн. Ако се натъкнете на ащапорци, подгонвате ти на север или ги убивате… но знайте, че не това е целта на мисията ви. Отвъд Жълтия град вероятно ще се натъкнете на патрулите на драконовата кралица. Вторите синове или Бурните врани. Които и да са. Прехвърляте се при тях.
— Да се прехвърлим при тях? — Беше рицарят копеле, сир Орсън Камъка. — Искате да обърнем плащовете?
— Да — каза Дрипавия принц.
Куентин Мартел за малко да се изсмее на глас. „Боговете са полудели.“
Вестеросите се размърдаха неспокойно. Някои забиха очи в чашите си с вино, надявайки се да намерят някаква мъдрост там. Хю Хънгърфорд се намръщи.
— Мислите, че кралица Денерис ще ни приеме в…
— Мисля.
— … но ако го направи, тогава какво? Шпиони ли сме? Убийци? Пратеници? Да сменим страната ли мислите?
Каго го изгледа навъсено.
— Това принцът трябва да го реши, Хънгърфорд. Твоята работа е да правиш каквото ти се каже.
— Винаги. — Хънгърфорд вдигна двупръстата си ръка.
— Хайде да бъдем откровени — заговори Дензо Д’хан, воинът бард. — Юнкайците не вдъхват доверие. Какъвто и да е изходът от тази война, Брулените от вятъра трябва да получат дял от победната плячка. Принцът ни разумно пази всички пътища отворени.
— Мерис ще ви командва — заяви Дрипавия принц. — Тя знае какво мисля за това… а Денерис Таргариен може би ще е по-благосклонна към друга жена.
Куентин се озърна назад към Хубавата Мерис и когато срещна убийствено студения й поглед, потръпна. „Не ми харесва това.“
Дик Сламката също имаше съмнения.
— Момичето ще е глупачка, ако ни се довери. Дори с Мерис. Особено с Мерис. По дяволите, аз не вярвам на Мерис, а съм я чукал няколко пъти. — Ухили се, но никой не се засмя. Най-малкото Хубавата Мерис.
— Мисля, че грешиш, Дик — каза Дрипавия принц. — Всички сте вестероси. Приятели от дома. Говорите нейния език, почитате същите богове като нея. Колкото до мотив, всички сте пострадали от мен. Дик, теб съм те пердашил с камшик повече от всеки друг в дружината и имаш гръб, който да го докаже. Хю загуби три пръста, наказан от мен. Мерис беше изнасилена от половин дружина. Не тази дружина, вярно, но не е нужно да се споменава това. Уил от Горите, е, ти си просто гадняр. Сир Орсън ме обвинява, че пратих брат му до Скърбите, а сир Луцифър още кипи заради онази млада робиня, която Каго му отне.