Дълбоки лес можеше да е по-близо до морето от Зимен хребет, но все пак беше твърде далече за вкуса й. Въздухът миришеше на борове вместо на сол. На североизток от мрачните сиви планини се издигаше Валът, където Станис Баратеон бе вдигнал знамената си. „Врагът на моя враг е мой приятел“, казваха някои, но другата страна на тази монета беше „врагът на моя приятел е мой враг“. Железнородените бяха враговете на северните лордове, от които този претендент Баратеон се нуждаеше ужасно. „Бих могла да му предложа хубавото си младо тяло“, помисли тя и избута кичур коса от очите си, но Станис беше женен също като нея, а той и железнородените бяха стари врагове. По време на първия бунт на баща й беше разбил Желязната флота край Белия остров и беше подчинил Голям Уик в името на брат си.
Обраслите с мъх стени на Дълбоки лес обкръжаваха широк кръгъл хълм с плосък връх, увенчан от сводеста дълга зала с наблюдателна кула в единия край, издигаща се на петдесет стъпки над хълма. Под хълма беше дворът на замъка с неговите конюшни, ковачница, кладенец и кошара, защитени от дълбок ров, стръмен земен насип и дървена палисада. Имаше две порти, всяка защитена от две четвъртити дървени кули, и обиколна пътека за охраната по дървената стена. На южната страна на замъка мъхът растеше гъст по палисадата и изпълзяваше нагоре до средата на кулите. На изток и запад бяха празни поля. Овес и ечемик растяха там, когато Аша завзе замъка, но бяха смачкани по време на щурма. Няколко силни слани бяха убили посевите, които засяха след това, и беше останала само кал, пепел и излинели гниещи стръкове.
Беше стар замък, но не силно укрепен. Беше го взела от Гловър, а Копелето на Болтън щеше да го вземе от нея. Нямаше да й одере кожата обаче. Аша Грейджой не смяташе да се остави да я пленят жива. Щеше да умре, както бе живяла, с брадва в ръката и смях на устните.
Лорд баща й й беше дал трийсет дълги кораба, за да завладее Дълбоки лес. Четири бяха останали, сред които и нейният „Черен вятър“, а един от тях беше на Трис Ботли, присъединил се към нея, когато всичките й други мъже избягаха. „Не. Това не е справедливо. Отплаваха към дома, за да отдадат почит на своя крал. Ако някой избяга, това бях аз.“ Споменът все още я караше да изпитва срам.
— Върви — беше я подканил Четеца, докато капитаните носеха Юрон надолу по хълма Нага, за да му сложат короната от плавей.
— Каза гарванът на враната. Ела с мен. Трябваш ми, за да вдигна мъжете на Харлоу. — Тогава все още смяташе да се бие.
— Мъжете на Харлоу са тук. Тези, които са важни. Някои викаха името на Юрон. Няма да насъскам Харлоу против Харлоу.
Юрон е луд. И опасен. Онзи рог на ада…
— Чух го. Върви, Аша. Щом го короноват, Юрон ще те потърси. Не се оставяй погледът му да падне на теб.
— Ако застана с другите ми чичовци…
— … ще умрете отхвърлени, ръцете на всички ще се вдигнат против вас. Когато постави името си пред капитаните, ти се подложи на тяхната преценка. Не можеш да тръгнеш против тази преценка сега. Само веднъж изборът на кралски събор е бил отхвърлен. Чети Херег.
Само Родрик Четеца щеше да говори за някаква стара книга, докато животът им се крепеше на ръба на меча.
— Ако ти оставаш, аз също — каза тя упорито.
— Не бъди глупава. Тази нощ Юрон показва на света усмихнатото си око, но утре… Аша, ти си дъщеря на Бейлон и правото ти е по-силно от неговото. Докато дишаш, оставаш опасност за него. Ако останеш, ще бъдеш убита или омъжена за Червения гребец. Не знам кое от двете ще е по-лошо. Върви. Няма да имаш друг шанс.
Аша беше спряла „Черен вятър“ от другата страна на острова точно заради такава възможност. Стар Уик не беше голям. Можеше да се върне на борда на кораба си, преди да е изгряло слънцето, и да е на път към Харлоу, преди Юрон да разбере, че я няма. Все пак се поколеба, докато чичо й не каза:
— Направи го, ако ме обичаш, дете. Не ме карай да гледам как умираш.
Тъй че тя замина. До Десет кули първо, за да се сбогува с майка си.
— Може да мине много време, преди да се върна — предупреди я Аша. Лейди Аланис не беше разбрала.
— Къде е Теон? — попита тя. — Къде е малкото ми момче?
Лейди Гуинис сама поиска да разбере кога ще се върне лорд Родрик.
— Седем години съм по-стара от него. Десет кули трябва да са мои.
Аша все още беше в Десет кули и товареше провизии, когато вестта за брака й стигна до нея.
— Моята капризна племенница трябва да бъде опитомена — бил казал Вранско око, — и аз познавам мъжа, който ще я опитоми.