Аша си спомни.
— Торгон се върнал…
— … и казал, че кралския събор е незаконен, тъй като не бил там, за да предяви претенцията си. Бадбрадър се оказал колкото жесток, толкова и некадърен, и му били останали малко приятели по островите. Жреците го детронирали, лордовете се вдигнали против него и собствените му капитани го накълцали на парчета. Торгон Закъснелия станал крал и управлявал четирийсет години.
Аша хвана Трис Ботли за ушите и го зацелува по устните. Беше се зачервил и останал без дъх, когато го пусна.
— Какво беше това?
— Целувка го наричат. Удави ме, каквато съм глупачка, Трис, трябваше да си спомня… — Изведнъж млъкна. Трис понечи да заговори, но тя му изшътка да млъкне, заслушана. — Това беше боен рог. Хаген. — Първата й мисъл бе за съпруга й. Възможно ли бе Ерик Железаря да е дошъл чак дотук, за да прибере капризната си жена? — Удавения бог ме обича все пак. Чудех се какво да правя, а той ми прати врагове, с които да се бия. — Пъхна ножа си в канията. — Битката сама дойде при нас.
Затича към двора на замъка, с Трис по петите, но все пак закъсня. Боят беше свършил. Завари двама северняци, плувнали в кръв до източната стена недалече от задната портичка. Лорен Дългата брадва, Харл Шестте пръста и Гримтънг бяха застанали над тях.
— Кром и Хаген ги видяха да прехвърлят стената — обясни Гримтънг.
— Само тези двамата ли? — попита Аша.
— Петима. Убихме двама, преди тия да се прехвърлят, а Харл посече още един горе на бойниците. Тези двамата се добраха до двора.
Единият беше мъртъв, кръвта и мозъкът му засъхваха по дългата брадва на Лорен, но вторият все още дишаше хрипливо, въпреки че копието на Гримтънг го бе приковало към земята сред уширяваща се локва кръв. И двамата бяха облечени в щавена кожа и пъстри наметала в кафяво, зелено и черно, с клонки, листа и храсти увити около главите и раменете.
— Кой си ти? — попита Аша ранения.
— Флинт. Ти коя си?
— Аша от дома Грейджой. Това е моят замък.
— Дълбоки лес е седалище на Галбарт Гловър. Не е дом на сепии.
— Има ли още от вас? — попита го Аша и след като той не отвърна, хвана копието на Гримтънг и го завъртя. Севернякът изрева от болка и още кръв рукна от раната му. — Каква ви беше целта тук?
— Господарката. — Мъжът потрепери. — Богове, спри. За господарката дойдохме. Да я измъкнем. Бяхме само петимата.
Аша го погледна в очите, видя лъжата в тях, подпря се на копието и го извъртя още.
— Колко още? Кажи ми, или ще мреш до разсъмване.
— Много — изхлипа накрая той между писъците. — Хиляди. Три хиляди, четири… аууу… моля те…
Тя изтръгна копието от него и го заби с две ръце в лъжливото му гърло. Майстерът на Галбарт Гловър беше твърдял, че планинските кланове са твърде свадливи, за да могат изобщо да се съюзят, без да ги води някой Старк. „Може да не е лъгал. Може просто да е грешил.“ Беше научила вкуса на това на кралския събор на чичо си.
— Тези петимата са били пратени да отворят портите преди главния щурм — каза тя. — Лорен, Харл, доведете ми лейди Гловър и майстера й.
— Цели ли? — попита Лорен Дългата брадва.
— Цели и непокътнати. Гримтънг, качи се на оная трижди проклета кула и кажи на Кром и Хаген да си отварят очите. Заек да видят, искам да знам.
Дворът на Дълбоки лес скоро се напълни с уплашени хора. Мъжете й навличаха броня и се катереха нагоре към бойниците. Хората на Галбарт Гловър гледаха уплашено и си шепнеха. Стюарда на Гловър трябваше да го изнесат от мазето, понеже беше загубил единия си крак, когато Аша завзе замъка. Майстерът вдигна врява и Лорен го зашлеви през лицето със стоманената си ръкавица, за да млъкне. Лейди Гловър се появи от гората на боговете, подкрепяна от слугинята си.
— Предупредих ви, че този ден ще дойде, милейди — каза тя, щом видя труповете на земята.
Майстерът — от счупения му нос капеше кръв — викна: