— Лейди Аша, умолявам ви, свийте знамената си и ми позволете да преговарям за живота ви. Отнесохте се с нас честно и почтено. Ще им го кажа.
— Ще ви заменим за децата ми. — Очите на Сибел Гловър бяха подути от плач и безсънни нощи. — Гавен вече е на четири. Пропуснах рождения му ден. И милото ми момиченце… Върнете ми децата и няма да ви сполети нищо лошо. Нито хората ви.
Последното беше лъжа, знаеше Аша. Тя навярно можеше да бъде разменена и откарана с кораб на Железните острови в любящите обятия на съпруга си. Братовчедите й също щяха да бъдат освободени срещу откуп, както и Трис Ботли, и още неколцина от отряда й, чиито близки имаха достатъчно пари, за да ги откупят. За останалите щеше да е брадвата, клупът или Валът. „Все пак имат правото на избор.“
Качи се на една бъчва, за да могат да я видят всички.
— Вълците идат към нас с оголени зъби. Ще бъдат на портите ни преди изгрев-слънце. Ще захвърлим ли копията и брадвите си, ще се молим ли за пощада?
— Не. — Карл Девицата извади меча си.
— Не — повтори Лорен Дългата брадва.
— Не — изрева Ролф Джуджето, едър като мечка мъж, който стърчеше с цяла глава над всички останали в отряда й. — Никога!
А рогът на Хаген отново изрева над двора на замъка.
Аша бе започнала да мрази звука на рогове. На Стар Уик адският рог на чичо й беше завил на умряло за убитите й мечти, а сега Хаген прогласяваше може би последния й час на земята. „Ако трябва да умра, ще умра с брадва в ръка и с проклятие на уста.“
— На стените — каза Аша Грейджой на мъжете си. Самата тя закрачи към Наблюдателната кула, Трис Ботли я последва.
Дървената наблюдателница бе най-високото нещо отсам планините, издигаше се на двайсет стъпки над стражевите дървета и високите смърчове в околните гори.
— Там, капитане — каза Кром, когато Аша излезе на платформата. Тя видя само дървета и сенки, огрените от лунна светлина хълмове и заснежените върхове зад тях. След това осъзна, че дърветата настъпват.
— Охо — засмя се тя, — тези планински кози са се загърнали в борови клонки.
Дърветата се движеха, лазеха бавно към замъка като зелена вълна. Спомни си една приказка, която бе слушала като дете, за горските чеда и битките им с Първите хора, когато зеленозрящите превръщали дърветата във воини.
— Не можем да се бием с толкова много — каза Трис Ботли.
— Можем да се бием с толкова, колкото дойдат, пале — настоя Кром. — Колкото повече са, толкова по-голяма е славата. Ще пеят за нас.
„Да, но за храбростта ни ли ще пеят, или за глупостта ни?“ Морето бе на пет дълги левги от тях. По-добре ли щеше да е да стоят и да се бият зад дълбоките ровове и дървените стени на Дълбоки лес? „Дървените стени на Дълбоки лес не помогнаха много на Гловър, когато завзех замъка — напомни си тя. — Повече ли ще помогнат на мен?“
— Утре заран ще пируваме под морето. — Кром потупа брадвата си, сякаш не можеше да чака повече.
— Ако умрем със сухи крака, как ще намерим пътя си до водните палати на Удавения бог? — попита Хаген.
— Тези гори са пълни с потоци — увери го Кром. — Всички те водят до реки, а всички реки — до морето.
Аша не беше готова да умре. Не тук, не сега.
— Жив човек може да намери пътя до морето по-лесно от мъртъв. Нека оставим мрачните гори на вълците. Тръгваме към корабите.
Зачуди се кой ли командва враговете й. „Ако бях аз, щях да завзема брега и да подпаля корабите ни, преди да щурмувам Дълбоки лес.“ Но за вълците нямаше да е лесно, след като нямаха свои кораби. Аша никога не докарваше до брега повече от половината си кораби. Другата половина оставаше безопасно в морето, със заповед да вдигнат платна и да се отправят към нос Морски дракон, ако северняците завземат брега.
— Хаген, надуй рога си така, че гората да затрепери. Трис, сложи си някаква ризница, време е да пробваш този твой хубав меч. — Като видя колко е пребледнял, го ощипа по бузата. — Плисни малко кръв по луната с мен и ти обещавам целувка за всеки убит.
— Моя кралице, тук имаме стените, но ако стигнем морето и видим, че вълците са взели корабите ни или са ги прогонили…
— … умираме — довърши тя весело, — но поне ще умрем с мокри крака. Железнородените се бият по-добре със солени пръски в ноздрите и шума на вълните зад гърба.
Хаген изсвири с рога три пъти, бързо и късо — сигнала, който трябваше да отпрати железнородените към корабите. Отдолу се разнесоха викове, дрънчене на копия и мечове, цвилене на коне. „Твърде малко коне и твърде малко ездачи.“ Аша тръгна към стълбището. В двора Карл Девицата я чакаше с кафявата й кобила, бойния й шлем и метателните й брадви. Железните мъже извеждаха коне от конюшните на Галбарт Гловър.