— Таран! — изрева някой от стените горе. — Имат таран!
— Коя порта? — извика Аша и се метна на коня.
— Северната! — Зад обраслите с мъх дървени стени на Дълбоки лес отекнаха бойни тръби.
„Тръби? Вълци с тръби?“ Нещо тук не беше наред, но Аша нямаше време да разсъждава.
— Отворете южната — заповяда тя, докато северната порта се тресеше от ударите на стенобитното оръжие. Издърпа метателна брадва с къса дръжка от колана през рамото си. — Часът на бухала изтече, братко. Идва часът на копието, меча и брадвата. Строй се. Връщаме се у дома.
От сто гърла изригна рев:
— У дома! — И: — Аша!
Трис Ботли препусна в галоп до нея на висок пъстър жребец. Мъжете й в двора се стегнаха в плътен клин, стиснали щитове и копия. Карл Девицата, който не беше ездач, зае мястото си между Гримтънг и Лорен Дългата брадва. Докато Хаген се спускаше по стълбището на наблюдателницата, вълча стрела го прониза в корема и той полетя надолу с главата напред. Дъщеря му притича към него и зарида.
— Вземете я — заповяда Аша. Не беше време за скръб. Ролф Джуджето издърпа момичето на коня си и рижата й коса се развя. Северната порта стенеше жално под ударите на тарана. „Може да се наложи да си пробием път със сеч“, помисли Аша, щом южната порта се разтвори широко пред тях. Пътят бе чист. „За колко дълго?“ — Навън! — Аша заби пети в хълбоците на кобилата си.
Мъже и коне затичаха към дърветата отвъд мокрото поле с мъртвите стръкове зимно жито, гниещо под луната. Аша задържа конниците в ариергард, за да гонят напред последните и да се погрижат никой да не изостане. Високи борове и могъщи стари дъбове се стегнаха плътно около тях. Дълбоки лес не случайно носеше името си. Дърветата бяха огромни, тъмни и застрашителни. Ниските им клони се бяха оплели и пращяха с всеки дъх на вятъра, а по-високите дращеха лунния лик. „Колкото по-скоро се измъкнем оттук, толкова по-добре ще се чувствам. Тези дървета ни мразят всички, дълбоко в дървените си сърца.“
Бързаха на юг и югозапад. Дървените кули на Дълбоки лес се изгубиха от поглед, а горите погълнаха звука бойните тръби. „Вълците си върнаха замъка — помисли Аша. — Може би ще се задоволят с това и ще ни оставят.“
Трис Ботли я догони.
— Вървим в грешна посока. — Посочи луната, надничаща през короните на дърветата. — Трябва да обърнем на север за корабите.
— Първо запад — настоя Аша. — Запад, докато слънцето се вдигне. Тогава на север. — Обърна се към Ролф Джуджето и Рогон Ръждивата брада, най-добрите й ездачи. — Разузнайте напред да се убедим, че пътят е чист. Не искам изненади, когато стигнем брега. Натъкнете ли се на вълци, препускате обратно с вятъра.
— Ако потрябва — обеща Рогон иззад внушителната си червена брада.
Съгледвачите се скриха в леса, а останалите железнородени продължиха марша си, но вървенето беше бавно. Дърветата скриваха луната и звездите, а теренът бе тъмен и измамен. Преди да са минали половин миля, кобилата на братовчед й Куентън се спъна и си счупи преден крак. Наложи се Куентън да пререже гърлото й, за да спре да цвили.
— Трябваше да вземем факли — измърмори Трис.
— Огънят ще привлече северняците към нас. — Аша изруга наум, зачудена дали не беше грешка да напуснат замъка. „Не. Ако бяхме останали да се бием, сега сигурно всички щяхме да сме мъртви.“ Но не беше добре и да се лутат слепешком в тъмното. „Тези дървета ще ни убият, ако могат.“ Смъкна шлема и избута назад прогизналата си от пот коса. — Слънцето ще се вдигне след няколко часа. Спираме тук и отдъхваме до сутринта.
Спирането се оказа лесно, отдъхването — не толкова. Никой не спа, дори Дейл Ленивото око, за когото се знаеше, че дреме дори докато гребе. Няколко мъже си разделиха мях от ябълковото вино на Галбарт Гловър, подаваха си го от ръка на ръка. Донеслите храна я споделиха с тези, които нямаха. Ездачите дадоха зоб на конете и ги напоиха. Братовчед й Куентън Грейджой прати трима да се качат на дърветата и да си отварят очите за факли из леса. Кром наточи брадвата си, а Карл Девицата меча си. Конете скубеха мъртва кафява трева и бурени. Червенокосата дъщеря на Хаген сграбчи Трис Ботли за ръка и го задърпа настрани в дърветата. След като й отказа, се захвана с Харл Шестпръстия.