— Имаш много капитани, които са ти в дълг.
„Закарай ме при кралицата, казва той. Да, но коя кралица? Не ме продава на Церсей. Дава ме на Денерис Таргариен. Ето защо не ми отсече главата. Отиваме на изток, а Гриф и принцът му отиват на запад, проклетите глупаци.“
О, всичко това беше прекалено. „Заговори в заговори, но всички пътища водят в гърлото на дракона.“ Кикот изригна от устните му и изведнъж Тирион избухна в неудържим смях.
— Джуджето ти има пристъп — отбеляза вдовицата.
— Джуджето ми ще млъкне или ще му запуша устата.
Тирион покри устата си с ръце. „Мийрийн!“
Вдовицата на брега реши да го пренебрегне.
— Ще пийнем ли? — попита. Прашинки се разлетяха из въздуха, докато слугинчето пълнеше две зелени стъклени чаши за сир Джора и вдовицата. Гърлото на Тирион беше пресъхнало, но за него не напълниха чаша. Вдовицата отпи, завъртя виното в устата си, глътна. — Всички други изгнаници плават на запад, тъй чуха тези стари уши. Всички капитани, които са ми длъжници, се бутат с лакти кой да стигне там пръв и да щипне малко злато от ковчежетата на Златната дружина. Благородните ни триарси са врекли на каузата дванайсет бойни кораба, за да придружат безопасно флотата до Каменните стъпала. Дори старият Донифос е дал съгласието си. Такова славно приключение. А вие искате да заминете в другата посока, сир.
— Работата ми е на изток.
— И каква ли ще да е тази работа, питам се? Не ще да са роби, сребърната кралица сложи край на това. Затворила е и бойните ями, тъй че не може да е жажда за кръв. Какво друго може да предложи Мийрийн на вестероски рицар? Тухли? Маслини? Дракони? А, ето какво ще да е. — Усмивката на старицата стана зла. — Чувала съм да разправят, че сребърната кралица ги храни с плътта на бебенца, докато тя самата се къпе в кръвта на девствени момичета и сменя любовника си всяка нощ.
Устата на сир Джора се беше стегнала.
— Юнкайците наливат отрова в ушите ви. Милейди не бива да вярва на такава гадост.
— Не съм лейди, но дори курвата на Вогаро познава вкуса на лъжата. Това поне е вярно, обаче… драконовата кралица има врагове… Юнкай, Нов Гхиз, Толос, Карт… да, и Волантис, много скоро. Искате да пътувате до Мийрийн. Само почакайте малко, сир. Скоро ще се търсят мечове, когато бойните кораби натиснат гребла на изток, за да свалят сребърната кралица. Тигрите обичат да оголват ноктите си, а дори слоновете са готови да убиват, ако са заплашени. Малакво жадува за вкуса на славата, а Ниесос дължи много от богатството си на робската търговия. Алиос или Паркело, или Белихо да спечелят триархията, и флотите ще отплават.
Сир Джора се намръщи.
— Ако върнат Донифос…
— По-скоро Вогаро ще върнат, а милият ми лорд все пак е умрял от повече от трийсет години.
Зад тях някакъв моряк изрева:
— И на това му викате ейл? Мамка му! И маймуна може да изпикае по-добър ейл!
— А ти да го изпиеш — отвърна друг глас.
Тирион се завъртя да погледне, надяваше се безнадеждно, че може би чува Дък и Халдон. Но видя двама непознати… и джуджето, което стоеше на няколко стъпки встрани и го гледаше напрегнато. Стори му се някак познато.
Вдовицата отпи придирчиво от виното си.
— Някои от първите слонове са били жени — заговори тя. — Тези, които са свалили тигрите и са сложили край на старите войни. Триана се е връщала четири пъти. Било е преди триста години, уви. Волантис не е имал жена триарх оттогава, въпреки че някои жени имат глас. Жени с добро потекло, които живеят в древни палати зад Черните стени, не същества като мен. Старата кръв ще дадат на кучетата и на децата си да гласуват, но не и на освободен. Не, Белихо ще е, или може би Алиос, но тъй или иначе ще има война. Така мислят поне.
— А ти какво мислиш? — попита сир Джора.
„Добре — прецени Тирион. — Правилният въпрос.“
— О, аз също мисля, че ще има война, но не войната, която те искат. — Старата жена се наведе над масата и черните й очи блеснаха. — Мисля, че червеният Р’хлор има повече поклонници в този град от всички други богове вкупом. Чували ли сте проповедта на Бенеро?
— Снощи.
— Бенеро може да види утрешния ден в пламъците си — каза вдовицата. — Триарх Малакво се опита да наеме Златната дружина, знаехте ли това? Искаше да разчисти червения храм и да вземе главата на Бенеро. Не смее да използва тигровите плащове. Половината от тях също почитат Господаря на Светлината. О, ужасно време е дошло във Волантис дори за сбръчкани стари вдовици. Но не толкова ужасно, колкото в Мийрийн, мисля. Тъй че, кажете ми, сир… защо търсите сребърната кралица?