— Това си е моя грижа. Мога да платя за превоза, и да платя добре. Имам достатъчно сребро.
„Глупак — помисли Тирион. — Тя не иска пари, иска уважение. Една дума ли не чу от това, което каза?“ Погледна отново през рамо. Джуджето се беше доближило до масата им. И като че ли държеше нож. Тирион настръхна.
— Задръжте си среброто. Имам злато. И ми спестете мрачните си погледи, сир. Твърде стара съм, за да се плаша от мръщене. Вие сте корав мъж, виждам, и несъмнено сте опитен с този дълъг меч, но това е мое владение. Само да вдигна пръст и може да се окаже, че пътувате за Мийрийн окован за робско гребло в търбуха на някоя галера. — Вдигна нефритеното ветрило и го разтвори. Изшумоляха листа и някакъв мъж се шмугна от някакъв вход вляво от вдовицата. Лицето му беше нашарено с белези и в едната си ръка държеше меч, къс и тежък като сатър. — „Потърси вдовицата на брега“, казал ви е някой, но е трябвало да ви кажат и „Пази се от синовете на вдовицата“. В такова сладко утро обаче ще попитам отново. Защо търсите Денерис Таргариен, която половината свят иска мъртва?
Лицето на Джора Мормон беше потъмняло от гняв, но той все пак отговори:
— За да й служа. Да я защитя. Да умра за нея, ако потрябва.
Това разсмя вдовицата.
— Искате да я спасите, това ли е? От повече врагове, отколкото мога да назова, с неизброими мечове… в това ли искате да накарате да повярва бедната вдовица? Че сте един истински галантен вестероски рицар, прекосил половината свят, за да се притече на помощ на тази… добре, не е девица, макар че може все още да е красива. — Засмя се отново. — Мислиш ли, че джуджето ще я задоволи? В кръвта му ли ще се окъпе, или ще се задоволи да му отсече главата?
Сир Джора се поколеба.
— Джуджето е…
— … знам кой е джуджето и какво е. — Черните й очи се обърнаха към Тирион, твърди като камък. — Родоубиец, кралеубиец, убиец, предател. Ланистър. — Последното го изрече като проклятие. — А ти какво смяташ да предложиш на драконовата кралица, дребосък?
„Омразата си“, искаше да отвърне Тирион. Вместо това разпери ръце, колкото му позволиха букаите.
— Каквото тя поиска да получи от мен. Мъдър съвет, остър ум, малко премятане. Кура ми, ако го пожелае. Езика ми, ако не. Ще водя армиите й или ще търкам краката й, ако пожелае. А единствената награда, за която моля, е да ми се позволи да изнасиля и да убия сестра си.
Това върна усмивката на лицето на старата жена.
— Този поне е честен — заяви тя. — Но вие, сир… Познавала съм дузина вестероски рицари и хиляда авантюристи от същото тесто, но нито един толкова чист, колкото искате да се обрисувате. Мъжете са зверове, егоистични и жестоки. Колкото и нежни да са думите, винаги има по-тъмни мотиви отдолу. Не ви вярвам, сир. — Махна небрежно с ветрилото, все едно ги отпъждаше като досадни мухи, бръмнали покрай главата й. — Щом искате да стигнете до Мийрийн, плувайте. Нямам помощ за вас.
Седемте ада изригнаха наведнъж.
Сир Джора понечи да стане, вдовицата плесна ветрилото и го затвори, човекът й с белезите се плъзна от сенките… а зад тях изпищя момиче. Тирион се обърна тъкмо навреме и видя втурналото се към него джудже. „Тя е момиче — осъзна той мигновено, — момиче, облечено в дрехи на мъж. И иска да ме изкорми.“
За миг сир Джора, вдовицата и мъжът с белезите замръзнаха. От близките маси гледаха зяпачи, отпиваха ейл и вино, но никой не скочи да се намеси. Тирион трябваше да задвижи двете си ръце едновременно, но веригите му позволиха само да стигне до каната на масата. Докопа я в шепите си, завъртя се, лисна съдържанието в лицето на връхлитащото момиче, след което се хвърли настрани, за да избегне ножа. Каната се пръсна, а подът се надигна и го цапардоса по главата. Момичето отново скочи към него. Тирион се превъртя на хълбок, а тя заби острието на ножа в подовите дъски, изтръгна го и го вдигна отново…
… и изведнъж сякаш излетя от пода, краката й ритаха дивашки, докато се мъчеше да се отскубне от хватката на сир Джора.
— Не! — проплака тя на Общата реч на Вестерос. — Пусни ме! — Тирион чу как се разпра туниката й, докато се мъчеше да се освободи.
Мормон я държеше за яката с една ръка. С другата изтръгна камата от юмрука й.
— Стига.
В този момент собственикът се появи с тояга в ръка. Като видя счупената кана, избълва гневна ругатня и попита какво става.