— Бой на джуджета — изкиска се тирошецът с моравата брада.
Тирион примига към мокрото момиче, което се извиваше във въздуха.
— Защо? — попита я с недоумение. — Какво съм ти направил?
— Те го убиха. — Спря да се бори и увисна вяло в хватката на Мормон, очите й бяха пълни със сълзи. — Брат ми. Хванаха го и го убиха.
— Кой го уби? — попита Мормон.
— Моряци. Моряци от Седемте кралства. Бяха петима, пияни. Видяха ни да играем на турнир на площада и ни проследиха. Като разбраха, че съм момиче, ме пуснаха, но хванаха брат ми и го убиха. Отрязаха му главата!
Тирион изведнъж се сети къде я е виждал и се стъписа. „Видяха ни да играем на турнир на площада.“
— Ти ли яздеше прасето? — попита я. — Или кучето?
— Кучето — изхлипа тя. — Опо винаги яздеше прасето.
„Джуджетата от сватбата на Джофри.“ С тяхното представление бе започнала цялата беля онази нощ. „Колко странно, че я срещам отново на половин свят оттам.“ Макар че навярно изобщо не беше странно. „Ако са имали половината ум на прасето си, са избягали от Кралски чертог в нощта, когато умря Джоф, преди Церсей да им е приписала част от вината за смъртта на сина й.“
— Пуснете я, сир — каза на сир Джора Мормон. — Нищо лошо няма да ни направи.
Сир Джора смъкна дребосъчето на пода.
— Съжалявам за брат ти… Но ние нямаме нищо общо с убийството му.
— Той има. — Момичето се надигна на колене, притиснало разкъсаната си, намокрена от виното туника към малките си бели гърди. — Искаха него. Помислиха, че Опо е той. — Момичето вече плачеше и молеше за помощ всеки, който би се отзовал. — Той трябва да умре, както умря горкият ми брат. Някой да ми помогне. Някой да го убие. — Собственикът я дръпна грубо за ръката да се изправи и се развика на волантински кой ще му плати за щетите.
Вдовицата на брега изгледа хладно Мормон.
— Рицарите закрилят слабите и бранят невинните, казват. Колкото аз съм най-красивата девица в цял Волантис. — Смехът й бе пълен с укор. — Как ти викат, момиче?
— Пени.
Старата жена заговори на собственика на езика на Стар Волантис. Тирион го знаеше, колкото да схване, че му казва да отведе момичето джудже в покоите й, да й даде вино и някакви дрехи за преобличане.
След като двамата тръгнаха, вдовицата изгледа Тирион с блеснали черни очи.
— Чудовищата трябва да са по-големи, струва ми се. Във Вестерос струваш лордско владение, дребосък. Боя се, че тук цената ти е доста по-ниска. Но май все пак ще е най-добре да ви помогна. Волантис явно не е безопасно място за джуджета.
— Колко сте добра. — Тирион я удостои с най-милата си усмивка. — Може би ще сте така добра да ми махнете и тези прелестни железни гривни също така? Това чудовище има само половин нос, но и половината сърби ужасно. Веригите са ми много къси, за да го почеша. Ще ви ги подаря с най-голяма радост.
— Колко мило. Но носех желязо навремето, сега предпочитам злато и сребро. И съжалявам, но това е Волантис: букаите и веригите са по-евтини от вчерашен хляб и е забранено да помагаш на роб да избяга.
— Не съм роб.
— Всеки хванат от търговци на роби пее същата тъжна песен. Не смея да ти помогна… тук. — Наведе се отново над масата. — След два дни когът „Селесори Коран“ ще отплава за Карт покрай Нов Гхиз с товар калай и желязо, бали вълна и топове дантела, петдесет мирски килима, осолен труп, двайсет делви драконов пипер и един червен жрец. Бъдете на него, когато отплава.
— Добре — отвърна Тирион. — И благодаря.
Сир Джора се намръщи.
— Карт не е целта ни.
— Корабът няма да стигне до Карт. Бенеро го е видял в огньовете си. — Старицата се усмихна хитро като лисица.
— Както кажеш. — Тирион се ухили. — Ако бях волантинец и свободен, и от старата кръв, щяхте да имате гласа ми за триарх, милейди.
— Не съм лейди — отвърна вдовицата. — Аз съм курвата на Вогаро. Трябва да се махнете оттук, преди да са дошли тигрите. Стигнете ли до кралицата си, предайте й послание от робите на Стар Волантис. — Опипа зарасналия белег на сбръчканата си буза, където бе отрязала сълзите си. — Кажете й, че я чакаме. Кажете й да дойде скоро.
Джон
Когато чу заповедта, сир Алисър изкриви уста в подобие на усмивка, но очите му останаха студени и твърди като кремък.